О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50201

София, 26.06.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 3911 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. К. Б., чрез адв. Б. К., срещу въззивно решение №VІ-184/09.07.2021г. постановено от Бургаски окръжен съд по в. г.д.№ 665/2021г. в частта, с която след отмяна на решението на Районен съд – Бургас по г. д.№5552/2020г. е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Л. К. Б. иск за приемане за установено по отношение на Р. Х. Т., че Б. не му дължи сумата от 11 441, 86лв., за която е издаден изпълнителен лист по г. д.№1088/2005г. на Апелативен съд – Бургас.

Насрещната страна Р. Х. Т. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат А. Т., изразява становище за недопустимост на постановеното въззивно решение, доколкото със същото бил разгледан недопустим иск. Твърди, че ищцата няма правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, при твърдения за прекратяване на принудителното изпълнение по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди още, че искът е недопустим и поради факта, че ищцата разполага с друг процесуален ред за защита срещу твърдените незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Сочи още, че с въззивното решение съдът не се е произнесъл по въведените възражения за недопустимост на решението на първостепенния съд като постановено по непредявен иск. В условие на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че въззивният съд е следвало да приложи най-новата съдебна практика, обективирана в решение по г. д.№2917/2018г. на...