О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50201

София, 26.06.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр. дело № 3911 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. К. Б., чрез адв. Б. К., срещу въззивно решение №VІ-184/09.07.2021г. постановено от Бургаски окръжен съд по в. г.д.№ 665/2021г. в частта, с която след отмяна на решението на Районен съд – Бургас по г. д.№5552/2020г. е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Л. К. Б. иск за приемане за установено по отношение на Р. Х. Т., че Б. не му дължи сумата от 11 441,86лв., за която е издаден изпълнителен лист по г. д.№1088/2005г. на Апелативен съд – Бургас.

Насрещната страна Р. Х. Т. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. Т., изразява становище за недопустимост на постановеното въззивно решение, доколкото със същото бил разгледан недопустим иск. Твърди, че ищцата няма правен интерес от предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, при твърдения за прекратяване на принудителното изпълнение по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди още, че искът е недопустим и поради факта, че ищцата разполага с друг процесуален ред за защита срещу твърдените незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Сочи още, че с въззивното решение съдът не се е произнесъл по въведените възражения за недопустимост на решението на първостепенния съд като постановено по непредявен иск. В условие на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че въззивният съд е следвало да приложи най-новата съдебна практика, обективирана в решение по г. д.№2917/2018г. на ВКС, ІV г. о., в която е...