ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1794/22.06.2023 г.

Гр.София, 15.06.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч. гр. д.№2416/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищците Л. А. и Р. А., чрез адв.В.Б., срещу определение №1347/21.01.2020г., постановено по в. ч.гр. д.№14092/2019г. на СГС, с което е потвърдено определение №262715/06.11.2017г., постановено по гр. д.№800/2013г. на СРС, с което е върната исковата молба на частните жалбоподатели Л. С. А. и Р. С. А. и е прекратено производството по посоченото гражданско дело по отношение на член-кооператора Л. М. И.-Р., починала преди образувано на делото пред първоинстанционния съд.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

С обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че е предявен иск по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗЖСК от Л. С. А. и Р. С. А. срещу ЖСК“България 1 300“ и всички останали член-кооператори, който е с предмет определяне на окончателната цена на имотите в сградата и определяне на припадащите се части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.

Един от ответниците, срещу когото е била насочена исковата претенция, е била Л. М. И.-Р., която е починала на 13.02.2012г., а производството по делото е било образувано през 2013г.

При така установените факти въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките за прекратяване на производството по делото по отношение на починалото лице, тъй като предявеният срещу неправоспособна страна иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството прекрати.Изводите на съда са обосновани при съобразяване на задължителните указания на ВКС, които са дадени в ТР№1/09.07.2019г. по т. д.№1/2017г., ОСГТК.

Частните жалбоподатели се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното определение е в противоречие с ППВС№3/1983г. и ТР№32/88г. на ОСГК на ВС.Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното определение.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Съгласно ТР№1/2010г. по т. д.№1/2009г., ОСГТК, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който касационната инстанция да установи дали е относим към съществените изводи на въззивния съд, съотв. дали е налице твърдяното противоречие с посочената задължителна съдебна практика.

Неоснователно е твърдението, че обжалваното въззивно определение е явно неправилно.

Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от Л. С. А. и Р. С. А. срещу ЖСК“България 1 300“, предмет на която е иск, предявен по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗЖСК, за определяне на окончателната цена на имотите в сградата и определяне на припадащите се части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.

По своето естество този иск е конститутивен, който създава ново правно положение, което ще е задължително за кооперацията и нейните членове.Ако исковото производство е било инициирано само от част от член-кооператорите, ответници са кооперацията и всички останали нейни членове, тъй като с това решение ще бъдат засегнати техни лични права.Същите следва да участват като главна страна в процеса/ответници/, а не като трети лица помагачи.С оглед на изложеното следва да се приеме, че участието в процеса на всички член-кооператори, които не са предявили иск по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗЖСК, е задължително и за тяхното конституиране съдът следи служебно, т. е същите имат качеството на задължителни необходими другари на ЖСК.Това означава, че участието на всички другари е условие за допустимост на процеса.Недопустимостта на делото спрямо единия от другарите прави процеса недопустим спрямо всички.

В процесния случай, по указания на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността на исковата молба, ищците са изменили иска си, като са насочили претенцията не само срещу ЖСК, а и срещу всички член-кооператори, които са били посочени поименно с молби от 20.05.2013г./стр. 65/ и от 30.06.2017г./във втората молба се възпроизвежда съдържанието на разпределителен протокол на имотите в сградата на ЖСК/.В първата молба е посочено, че ап. 10 е разпределен на А. Ю. Р., а във втората, че е разпределен за член-кооператорите Л. М. И.-Р. и М. А. Р..С определение от 04.07.2017г. са конституирани като ответници посочените в молба от 30.06.2017г. лица, в т. ч. и Л. М. И.-Р. и М. А. Р., но липсва произнасяне по искането за конституиране на А. Ю. Р., въпреки че има надлежно искане за това.Постановено е да се осъществи процедурата по чл. 131 от ГПК, при която е установено, че ответникът Л. М. И.-Р. е починала на 13.02.2012г.Изискано е удостоверение за наследници на лицето, от което се установява, че нейни наследници по закон са съпругът й А. Ю. Р. и нейния син М. А. Р..

Съобразно ТР№1/09.07.2019г. по т. д.№1/2017г., ОСГТК, „исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение“. Когато между починалото лице и останалите съответници е налице задължително другарство/какъвто е и процесния случай/, това е основание за прекратяване на производството в неговата цялост.

От горното следва, че в случая са били налице основания за прекратяване на производството спрямо починалото лице, а не и в цялост, тъй като неговите наследници по закон участват по делото в лично качество.

При връщане на делото първоинстанционният съд следва да постанови изрично определение, с което да конституира като ответник А. Ю. Р., като член-кооператор на когото е разпределен ап.№10, и осъществи спрямо него процедурата по чл. 131 от ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1347/21.01.2020г., постановено по в. ч.гр. д.№14092/2019г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.