Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „СУПЕР НОВА М” ЕООД - гр. В. Т. срещу Решение № 368 от 20.10.2008 год. на Административен съд - В. Т., VІІ-ми състав, постановено по адм. д. № 422/2008 год. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № С 47/0076/03.04.2008 год. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № У 44-15-0098/09.05.2008 год. на Директора на РМД - Русе.
В касационната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, не е спазена процедурата, предвидена в р-л IV "Последващ контрол при декларирането" от ЗМ. При декларирането на разходите за транспорт дружеството е посочило договорените с превозвача разходи. Неправилен е изводът на съда, че в декларираната стойност на стоката не са включени действително направените транспортни разходи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение № С 47/0076/03.04.2008 год. на Началника на М. С..
Ответникът по касационната жалба - Началникът на М. С. - не изразява становище.
Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховен административен съд, Първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е било Решение № С 47/0076/03.04.2008 год. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № У 44-15-0098/09.05.2008 год. на Директора на РМД - Русе, с което е променена митническата стойност на стоката по ЕАД № 4302/4-2258/03.05.2006 год. от 39566 лв. на 41546 лв. и на „С. Н. М” ЕООД е определено допълнително задължение за заплащане на ДДС в размер на 396 лв., ведно със законната лихва за периода от 04.05.2006 год. до датата на плащането. В мотивите на решението е посочено, че в стойността на фактура № 200/11.05.2006 год., издадена от „Ив Транс” ООД гр. Р., е включен и транспорта в размер на общата сума от 1980 лв. и същият е бил включени в митническата стойност на стоките от декларатора. За да отхвърли жалбата на дружеството и да потвърди решението на Началника на митницата, Съдът е приел, че реално платените от „С. Н. М” ЕООД разходи за транспорт са тези, посочени в издадената му фактура.
От фактическа страна по делото е установено, че производството по издаване на оспореното решение е започнало във връзка с ЕАД № У-№ 4302/4-2258/03.05.2006 година, с който жалбоподателят е оформил внос на гуми, нови за леки автомобили с тегло под 20 кг., марка СООРЕR - 529 броя, като е декларирал условия на доставката СIР В. Т. и цена на внасяните стоки в размер на 39566 лева ( 20230 ЕВРО при курс 1.955830 лева). Към ЕАД са били приложени следните документи: фактура № 1613379/21.04.2006 година на изпращача, сертификат, карнет ТИР и превозно средство СС 0606СС/СС2060 ЕВ и декларация за стойност ДС-1. Декларираните условия на процесната доставка са СIР В. Т., като тези декларирани условия предвиждат „превоз и застраховка, платени до уговореното местоназначение" за сметка на продавача. При последваща проверка на осъществени вносни операции на жалбоподателя за периода 2006-2007 година е констатирано от изисканите документи, касаещи осчетоводяване и заплащане на международен транспорт, че е налице първичен счетоводен документ, а именно опростена счетоводна фактура № 200/11.05.2006 година, издадена от [Фирма 1] град Русе на стойност 1980 лева, като в наименованието на услугата е посочено „Спедиционна услуга, свързана с международен транспорт, Англия/ България граница, с автомобил СС 0606СС/СС2060 ЕВ. При проверка на счетоводните регистри на дружеството тази фактура според ответника е доказателство, че разходите за транспорт, касаещи пратка обмитена с процесното ЕАД са на стойност 1980 лева и не са включени в митническата стойност на стоката. Съобразно горното и на основание чл. 35 и чл. 38 от ЗМ, митническият орган е посочил, че митническата стойност не е декларирана коректно и към същата следва да се прибавят разходите от 1980 лева.
Според чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р. Б., коригирана съгласно чл. 38. В чл. 38, ал. 1 е посочено, че при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходите в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена, като според т. 5, б. "а" са и разходите за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Р. Б..
Видно от приетата като доказателства фактура за износ в същата като превозвач е посочен [Фирма 1], както и е посочена стойност на товара в размер на 20229, 69 EURO и това е общата стойност на фактурата, без да има посочена сума за превоза. Същата сума е посочена и в ЕАД № У-№ 4302/4-2258/03.05.2006 година, с който жалбоподателят е оформил внос на процесните гуми. Съгласно заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза себестойността на доставката по инвойс фактура № 1613379/21.04.2006 година (посочената по-горе) е формирана, като в нея е включена само стойността на стоката и еко такса и по нея няма осчетоводени разходи за извършен транспорт. Видно от Експортна декларация от 24.04.2006 година превозът е осъществен с посочения във фактура № 200/11.05.2006 година автомобил № СС 0606СС/СС2060 ЕВ и теглото на стоката отговаря на това по инвойс фактурата.
При условията на доставка, сключена съгласно Инкотермс, СIР продавачът е длъжен да заплати разноските за превоза на доставяната стока до посочения пункт на уговореното място в местоназначението и да заплати за своя сметка застраховка с минимално покритие. Този термин изисква продавачът да е освободил стоката за износ. Т. може да се използва при всички начини за превоз, включително и комбиниран. При тези условия на доставка, продавачът е длъжен да достави стоката и търговската фактура. Продавачът заплаща разноските по натоварването на стоката, превоза и тези по разтоварването на местоназначението, както и разноските за застраховка.
По процесната доставка всички транспортни разходи са за сметка на доставчика К. Т. енд Р. К. Ю.. При оформяне на режим внос дружеството „С. Н. М" ЕООД е определило и декларирало правилно митническата стойност, при спазване разпоредбите на чл. 35 ЗМ. Според условията на доставка и разполагаемите документи за процесните стоки не е следвало да се коригира митническата стойност при условията на чл. 38, ал. 1, т. 5 от ЗМ.
От обстоятелството, че в международната фактура не е посочена цената на международния транспорт, не следва че доставчика не е включил същата в стойността на доставяните стоки, при условия на доставка СIР В. Т.. Тъкмо обратното, при посечените условия на. доставка, продавача е определил и посочил в международната фактура стойността на доставяните стоки с включен транспорт и всички други разходи, които са за негова сметка.
Според заключението на вещото лице, себестойността на доставката по международната фактура № 1613379/21.04.2006 год. е формирана, като в нея е включена само стойността на стоката и еко такса, не са осчетоводявани разходи за извършен транспорт. Следователно в митническата стойност не е следвало и
правилно не е включен международен транспорт, който не е извършван за сметка на получателя на стоките.
В действителност тези разходи по своята същност не са разходи за транспорт, а за спедиция. Посоченото от издателя основание във фактура № 200/11.05.2006 год. е „спедиционна услуга", свързана с международен транспорт Англия/България с автомобил СС 0606СС/СС2060 ЕВ, не са свързани с превоз от чужбина, а са до България (граница) и фактурата за спедиционна услуга на [Фирма 1] е с по-късна дата на издаване -11.05.2006 год., в сравнение с процесното ЕАД № 4302/4-2258, подадено на 03.05.2006 год. когато фактически е бил осъществен вносът. Времевите периоди между посочените дати в отделните документи доказват, че фактурираната услуга от [Фирма 1] е неотносима към процесната доставка на гуми. В международната фактура за натоварване на стоката е посочена дата 21.04.2006 год., оформянето на режим внос за същите е извършено с ЕАД № 4302/4-2258 от 03.05.2006 год. От една страна това обстоятелство поначало изключва връзката между стоките по двата документа. От друга страна то прави фактически невъзможно стойността по по-късно издадената фактура за спедиционна услуга, да бъде включена в митническата облагаема стойност по ЕАД от 03.05.2006 год., подаден 8 дни преди съставянето на тази фактура. Още повече, че в административната преписка няма каквито и да било други доказателства (напр. писмен спедиционен или превозен договор от по-ранна дата), които да доказват наличието на действително превозно правоотношение със стойност, подлежаща на включване в митническата облагаема стойност по чл. 35, ал. 1 от ЗМ.
С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна и обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение № С 47/0076/03.04.2008 год. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № У 44-15-0098/09.05.2008 год. на Директора на РМД - Русе.
При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство се дължат разноски за двете съдебни инстанции, които са своевременно заявени.
Водим от горното, Върховният административен съд, Първо „А” отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ
Решение № 368 от 20.10.2008 год. на Административен съд - В. Т., VІІ-ми състав, постановено по адм. д. № 422/2008 год. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № С 47/0076/03.04.2008 год. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № У 44-15-0098/09.05.2008 год. на Директора на РМД - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
Решение № С 47/0076/03.04.2008 год. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № У 44-15-0098/09.05.2008 год. на Директора на РМД - Русе. ОСЪЖДА
М. С. да заплати на СУПЕР НОВА М” ЕООД - гр. В. Т. разноски в размер на 1637, 10 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Ч./п/ М. М.
М.Ч.