Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 76 ал.ІІ от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Р., против Решение №77/14.10.08г., постановено по адм. д.№124/08г. на Административен съд гр. Р., отменящо оспорена Заповед №РД-09-426/14.07.08г. на едноличния орган – касатор, в частта й по т.І, с която за 3 броя нарушения на чл. 21 ал.І ИД и чл. 216 от Решение №РД-УС-04-127/27.12.07г. на УС на НЗОК, на основание чл. 238 ал.ІV т. 4 б.”б” от НРД/2006г. на „МБАЛ Св.И. Р.-Разград”АД са наложени имуществени санкции – финансови неустойки в общ размер от 540 лева /3х180 лева/, а в останалата му част - оспорването е отхвърлено. Поддържа се оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовно образувано и проведено съдебно производство, произтичащо от нередовно упражненото право на жалба от ответника по касация, по смисъла на чл. 150 ал.І т. 6 АПК, както и от упражняването му в нарушение на чл. 152 ал.І АПК. Не е формулирано искане в касационната жалба по това възражение, но в условията на алтернативност се поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на закона. Според касатора, не е било осъществено основанието по смисъла на чл. 59 ал.ІІ т. 4 АПК, тъй като в отменената й част оспорената заповед е била мотивирана, а законът не изисквал изрично обсъждане на възраженията на адресата на индивидуалния административен акт.Аргументира жалбата си с доводи по съществото на материалноправния спор. Релевираните оплаквания представляват касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че АС гр. Р. е постановил неправилно решение, като настоява за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалното оспорване срещу заповедта и в частта, в която тя е отменена по точка І.

Ответникът по касация –„М”АД гр. Р., не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество неоснователна.

За да отмени оспорената Заповед №РД-09-426/14.07.08г. на директора на РЗОК гр. Р. в частта й по т.І, в производство по АПК, във връзка с чл. 76 ал.ІІ ЗЗО, Административният съд гр. Р. е приел, че упражнявайки властническото си правомощие по чл. 254 ал.ІІ от НРД/2006г., едноличният административен орган – касационен жалбоподател е бил длъжен да изложи самостоятелни мотиви /различни от констатациите в Медицинския протокол/, защо приема, че санкционираните нарушения са извършени от ответното лечебно заведение. Това се е налагало, тъй като е действал в хипотезата, при която специализираният нормативно установен орган /Арбитражна комисия по чл. 75 ЗЗО/, не е стигнал до решение по процесните 3 нарушения, касаещи дейността на ответника по клинична пътека №52. Квалифицирал е нарушението по чл. 59 ал.ІІ т. 4 АПК, което е отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това е изградил краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в отменената част.

Настоящият касационен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение съобразно релевираните с касационната жалба отменителни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на атакувания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Касаторът счита, че след като първоначалната жалба не отговаряла на изискванията на чл. 150 ал.І т. 6 АПК и е подадена в нарушение на нормата на чл. 152 ал.І АПК, е била нередовна и сезираният съд не е дължал произнасяне по нея. Поддържаният довод за недопустимост на съдебното решение е без опора в закона и фактите. Това не е така, защото достатъчно е с оспорването да се изразява общо недоволство от административния акт /още повече, в случая, той е със санкциониращ характер/ за да се приеме, че не е налице нередовност /неяснота/, подлежаща на отстраняване. Съдът е действал при условията на императивното правило на чл. 168 АПК, проверявайки изцяло законосъобразността на оспорената заповед, издадена от касационния жалбоподател. Всеки конкретен порок на акта е самостоятелно основание за оспорването, като при проверката, съдът не е обвързан от основанията, въведени с жалбата, нито от направените с нея искания /арг. от чл. 168 ал.ІІ АПК/. Ето защо, като е приел, че е редовно сезиран с процесната жалба, АС гр. Р. правилно я е разгледал по същество и не е постановил порочен съдебен акт, както твърди касаторът. Не е състоятелно и оплакването, че оспорването е било нередовно упражнено пред първоинстанционния съд, тъй като не е извършено по регламентирания с нормата на чл. 152 АПК ред, а направо в АС гр. Р.. Да, нарушен е от ответника по касация нормирания ред в чл. 152 АПК, но това не влече като последица - нередовност на оспорването, а още по-малко твърдяната недопустимост на съдебния акт, с който то е приключило. Аргументите за това разбиране се съдържат в нормативните текстове, като ал.ІV на чл. 152 АПК, например, предписва реда за преодоляване на евентуалното нарушение от страна на адм. орган по ал.ІІ и ал.ІІІ на чл. 152 АПК, който ред на общо основание е приложим и при подаване на оспорването направо в съда, а не чрез органа, издал оспорвания акт. Освен това, издателят на акта, не може да преценява допустимостта и редовността на оспорването, респ. да откаже изпращането му на това основание до съда. След като делото е било окомплектовано с пълната административната преписка и не са били засегнати процесуалните права на страните, то очевидно не може да се обсъжда каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила, което прави изцяло неоснователно възражението в горния смисъл.

По отношение на развитото оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд в отменителната част на атакуваното решение, настоящият касационен състав го намира също за неоснователно.Мотивите на АС гр. Р., обосновали извода му за отмяна на оспорената Заповед №РД-09- 426/14.07.08г. на директора на РЗОК гр. Р., са последователни и съответни на закона, поради което се споделят изцяло.

По възложената медицинска проверка на ответното лечебно заведение е съставен Медицински протокол №РД- 13-112/20.05.08г., в който по т. 4 „П”АД с НЗОК и на чл. 216 от Решение №РД-УС-04-127/27.12.07г. на УС на НЗОК. Те са се изразили, според лекаря-контрольор, в нарушаване на диагностично-лечебния алгоритъм на КП№52, тъй като не са били извършвани задължителни клинично-лабораторни изследвания на 4 хоспитализирани пациенти при установени съпътстващи заболявания. Нарушенията са квалифицирани по-късно от органа като „несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ” по смисъла на чл. 238 ал.ІV т. 4 б.”б” от НРД/2006г. и санкционирани с предвидените в същата норма финансови неустойки.

Процесните констатации касаят проведеното лечение на четири ЗЗОЛ с история на заболяването /ИЗ/ както следва: №628; №2118; №2275 и №2360. По констатациите в МП лечебното заведение - обект на медицинската проверка е възразило в 7-дневния преклузивен срок, по реда на чл. 75 ЗЗО, респ. чл. 234 ал.І НРД/06г. Директорът на РЗОК гр. Р. е изпратил спора за решаване от Арбитражната комисия /чл. 242 НРД/06г./, която видно от Арбитражно решение №5/23.06.08г. /л. 77-л. 90/ е потвърдила нарушението по т. 4 за КП №52 относно ЗЗОЛ с ИЗ№2360. За останалите три случая, АК не е стигнала до решение, което се установява от Протокол №6 от проведено заседание на 17.06.08г. /л. 74 и л. 75/, тъй като при гласуването гласовете са се разделили на три -„за потвърждаване на тези констатации” и три–„против”. Правилно АС гр. Р. е приел, че в случая е било налице приложното поле на хипотезата на чл. 254 от НРД/ 2006г., тъй като Законът за здравното осигуряване не е уредил подобна хипотеза с нормите на чл. 75 и чл. 76. Всъщност законът, като по-висок по ранг нормативен акт, е регламентирал само случая, когато АК потвърди констатациите на лекарите-контрольори, след което компетентният орган прилага съответните имуществени санкции за потвърдените нарушения. Тук не може да има колебания, че органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали е осъществено или не съответното нарушение, щом то е потвърдено от специализирания нарочен орган по чл. 75 ЗЗО.Процесната хипотеза обаче, до която се е стигнало след невъзможността АК да формира решение по трите въпросни нарушения от МП поради равен брой противоположни гласове, е уредена единствено в нормата на чл. 254 ал.ІІ НРД/06г., даваща правомощия на едноличния административен орган - директор на РЗОК, след запознаване с протокола от заседанието на АК, да наложи санкциите, предвидени в НРД/2006г.

Настоящият състав споделя аргументите на касатора, че употребената дума „може” в приложимата норма, не означава в случая дискреционна власт в смисъл, че дори и органът да изгради извод, че нарушенията са извършени, по силата на това „може” да не санкционира ЛЗ.Сама по себе си, обаче, нормата на чл. 254 ал.ІІ НРД/2006г. предпоставя задължително излагане на съображения от страна на решаващия административен орган защо приема, че нарушенията са извършени. Това не означава нищо друго, освен излагане на самостоятелни мотиви в частта от заповедта, по която АК не е стигнала до решение.Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в нея, макар и да има нарочен раздел „Мотиви за налагане на санкция по КП №52”,такива липсват, тъй като са възпроизведени буквално констатациите от МП и са преповторени възраженията на ЛЗ. При така възпроизведените части от други документи, събрани в хода на административното производство, не може да бъде осъществен съдебен контрол на крайния акт, в отменената му част, тъй като не става ясно защо органът – касационен жалбоподател е формирал оспорения извод, че санкционираните 3 нарушения са извършени. В този смисъл са правилни съображенията на АС гр. Р. за недопустима липса на самостоятелни мотиви, изложени от органа, още повече в рамките на проведено контролно и последвало го санкциониращо производство. Вярно е, че повелята на чл. 59 ал.ІІ т. 4 АПК не включва изрично изискване, при излагане на фактическите и правните основания за издаване на ИАА, да се оборват възраженията на неговия адресат, както и да се обсъждат твърдени от него обстоятелства, изключващи санкционирането му. Но в случая се касае за особен вид административно производство, уредено със специалния ЗЗО и НРД/06г., а не с общите правила по АПК. Тълкувайки правилно граматически, логически и в тяхната систематична последователност нормите на чл. 70-чл. 76 ЗЗО, както и допълващите ги от Раздел ІІІ и Раздел ІV на Г. Д. и първа на НРД/2006г., в съответствие с материалния закон, АС гр. Р. е изградил решаващ извод за отмяна на оспорената заповед, в тази й част, поради наличие на отменителното основание по чл. 146 т. 3 АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото при неустановеност на санкционираните нарушения, са приложени финансовите неустойки по чл. 238 ал.ІV т. 4 б.”б” от НРД/06г.

Повдигнатият спор от лечебното заведение – обект на лекарската проверка, не е получил адекватно разрешение в административната фаза на производството тъй като липсва решение на АК, а решаващият орган не е изложил самостоятелни мотиви /различни от констатациите в МП/ защо приема, че трите нарушения са извършени и прилага за тях съответните санкции

.Щом това е така, то следва, че правилно нарушението на административнопроизводствените правила е прието от АС гр. Р. за съществено и е обосновало отмяна на оспорената заповед в процесната част.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че решението на АС гр. Р. в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. В останалата му част, като необжалвано, то е влязло в законна сила. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение РЕШИ :

Оставя в сила Решение №77/14.10.2008г., постановено по адм. д.№124/2008г. на Административен съд гр. Р.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ М. С. М.С.