Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационни жалби на община П. и на В. С. Т. от гр. П., подадени срещу решение № 361/04.10.2010 г. постановено по адм. дело № 325//2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

В касационната жалба на община П. се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател В. Т. поддържа, че обжалва решението "само в частта за разноските" по изложени съображения, че не са изцяло присъдени направените от него разноски за водене на делото.

Върховният касационен съд, ІІІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби намира, че са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими.

На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът като обсъди посочените в касационната жалба на община П. пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е уважил /частично/ предявения иск от В. С. Т. срещу община П. за обезщетение за неимуществени вреди причинен от незаконосъобразен акт /решение на общинския съвет/ постановен при изпълнение на административна дейност.

Съдът е приел за установено, че искът за обезщетение за неимуществени вреди причинени от отмененото решение № 185/20.09.2007 г. на общинския съвет Пазарджик е основателен в размер на 6000, изразяващи се "в гняв, психоемоционален стрес, явно дискриминиране, разочарование и обезверяване" на ищеца, които състояния на ищеца са...