Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител юрк.. И., срещу решение № 1662/08.08.2013 г. по адм. дело № 1205/2013 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена негова заповед РД – 623/15.02.2013г.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Сарандиев срещу заповедта.

Ответникът по касационната жалба – П. С. С. в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да постанови обжалваното решение, Административен съд – Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02103041/04.07.2007г. издадено на риболовен кораб с външна маркировка БС 1065 и име „Дейзи”, поради това, че през 2011г. и 2012г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА.

Решаващият съд е изложил съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. В производството по издаването и не са спазени административнопроизводствените правила, в конкретния случай – чл. 26 от АПК, което е от категорията на съществените. Наред с това заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗРА.

На първо място съда сочи нарушение на административно производствените правила, при издаване на оспорения акт и по специално на чл. 26 от АПК – издателят на акта не е уведомил предварително заинтересованите страни за започване на производството.

Настоящата съдебна инстанция счита, че извода на съда за нарушение на материалния закон също е правилен.

Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА (или оправомощено от него лице) прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Нормата е нова и е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗИДЗРА), обнародван в ДВ. бр. 59/2012 г. и е в сила от 06.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна, има действие занапред, доколкото не й е придадено изрично със същия нормативен акт обратно действие – предвид императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове.

Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 06.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок.

Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв път придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията изложени от АС – Бургас, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА (06.08.2012 г.) и датата на издаване на оспорената заповед – 13.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години (считано от влизане в сила на нормата) да не е издавано удостоверение по чл. 18 от ЗРА на притежателя на разрешителното.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1662/08.08.2013 г. по адм. дело № 1205/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. В.Г.