Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митнически пункт "П. В.", срещу решение № 2339/17.10.2011 г. по адм. дело № 3396/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 9300- 662/ 10.08.2010г. към ЕАД № 08BG002005j0010293/20081223 на началника на митнически пункт "П. В.", в частта, потвърдена с решение № М 47 - 759/21.09.2010 г. на началника на митница Варна, относно дължими митни сборове и държавни вземания : мито - 74.93 лв., акциз - 9869.93 лв. и ДДС - 2014.99 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Допълнително се мотивира в представени по делото писмени бележки на процесуалния му представител В. К..

Ответникът по жалбата - "М. М. С." ООД, гр. В., взима чрез процесуалния си представител юрк.. Ц. писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, АС е посочил, че в обжалвания индивидуален административен акт липсват фактически основания за формирания краен извод за наличие на отклонение от митнически режим по процесната ЕАД, а също и в съпътстващите документи, създадени преди издаване на решенията, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви в индивидуалния административен акт. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като определянето на митническо задължение е предоставено изключително в правомощията на митническите органи, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 от ГПК. Отделно от това съдът е обсъдил и доказателствата и доказателствените средства по делото и е приел, че липсва достоверност на данните по регистър "Облекчено деклариране при износ", тъй като същият не се води систематично - липсва част от изискуемата информация, тъй като в нито едно от представените копия не са попълнени данни за предшестващ документ и данни за митническия служител. Съдът е разгърнал мотиви в горепосочения смисъл, като е посочил, че от съдържанието на обжалвания акт е видно, че не са посочени основни факти, свързани с установяването на възникването на митническо зъдължение: 1) какъв вид, марка, и количество стока е поставена под режим митническо складиране с процесния ЕАД; 2) какъв вид, марка и количество от поставената под режим митническо складиране стока по процесния ЕАД до датата на проверката (инвентаризация) в митническия склад на жалбоподателя получава друго допустимо митническо направление, с посочване на съответния документ; 3) какъв вид и количество от стоката по конкретния ЕАД следва да е налична към края на 2009г. в митническия склад на търговеца; 4) какво количество от видовете стоки по посочената митническа декларация е фактически налично в митническия склад. По - нататък в мотивите на оспорения съдебен акт е прието, че тези факти следва да бъдат съобразени с оглед обстоятелството, че в митническия склад на жалбоподателя № А299900258 не са съхранявани единствено цигарите, поставени под режим митническо складиране с процесния ЕАД, а и цигари по още 30 ЕАД за периода 15.01.2005г.- 14.12.2009г., видно от писмо изх. № 1700-155/ 12.08.2010г. по ЕАД "Райфайзен банк" и Докладна записка № 4424- 397 от 09.04.2010г. от Началник сектор "Оперативен контрол" при М. В.. Липсата на посочените факти не може да се санира от наличието на цитираната докладна записка, въз основа на която е издадено обжалваното решение, тъй като, според първостепенния съд в същата липсва анализ и съпоставка между поставените под режим митническо складиране стоки, наличността при физическа проверка в склада иналичността по данни от системата БИМИС. В обобщение на така застъпеното становище е посочено, че липсата на фактическо установяване и мотиви относно възникването на митническо задължение по конкретния ЕАД за "М. М. сервиз" ООД препятства адекватната защита на лицето и задължението на съда за преценка законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му. Тези задължителни реквизити на акта липсвали и в решение № М 47-759/21.09.2010г. на Началника на М. В..

По отношение на издадения АУАН № 101/ 24.03.2010г., с който е установено извършено от дружеството административно нарушение по чл. 234а, ал. 2 от ЗМ, е посочено от съда, че макар в същия подробно да е посочена стоката по количество, вид имарка, да е направена съпоставка между поставените под режим "митническо складиране" стоки, получилите ново допустимо митническо направление и останалите под режим "митническо складиране", то издаването на АУАН съставлява част от производството по реализиране на административно - наказателната отговорност, неотносима към издаването на индивидуален административен акт по реда на чл. 220 ЗМ.

В заключение, административният съд се е спрял на констатациите и изводите на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, като е посочил относимостта им за правилното решаване на спора и в резултат на това е кредитирал последната като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

Така постановеното решение еправилно като краен резултат.

Действително в първоначалния административен акт и съпътстващите го документи липсва каквато и да било индивудиализация на кутиите цигари по марки, за които митническият орган приема, че са поставени под режим "митническо складиране" и не са получили митническо направление. Същите са посочени като 2416 кутии по 20 къса и 188 кутии цигари по 40 къса, а видно от процесния ЕАД с него са внесени множество видове ци

гари. В решението на началник митнически пункт се съдържа позоваване на трите обсъдени от съда констативни протоколи

№ 420/21.12.09г., № 422/22.12.09г. и № 440/29.12.09г.

и на данните по митническата електронна система "БИМИС". В потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган, цигарите са индивидуализирани като 18 кутии цигари Кемъл,

19 кутии цигари Честърфилд, 110 кутии цигари Ева, 337 кутии цигари Еве, 100 кутии цигари Кент, 83 кутии цигари Марбле, 20 кутии цигари Маргоне, 11 кутии цигари Гламур, 40 кутии цигари М. К., 10 кутии цигари "Мурати", 1275 кутии цигари Прима, 3 кутии цигари "Рим, 188 кутии цигари Рокетс, 5 кутии цигари Ронсън, , 249 кутии цигари Виктори, 2 кутии цигари ГД, 122 кутии цигари Адженда и 10 кутии цигари Воуг, с което настоящият съдебен състав намира, че е отстранено процесуалното нарушение в първоначалното решение - частична липса на мотиви. В този смисъл е и Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по - горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. Действително цитираното ТР е прието при действието на Закона за устройство на съдилищата отм. , в сила от 1952 г., и няма задължителна сила за съдилищата, като тълкувателните постановления на Пленума на ВС, приети при действието на същия ЗУС отм. , а е предназначено "за ръководство на съдилищата", но цитираната му част се споделя от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция констатира, че изложеното относно нередовното попълване на данните в регистъра "БИМИС" се потвърждава от и от съдържанието на двете приети по делото експертни заключения, поради което изводът на АС в тази насока е обоснован. Според експерта, при преглед на данните от Дневник на стоките, заведени по ЕАД № 08BG002005j0010293/20081223, се установява, че всички доставени цигари по процесния ЕАД (общо 18 473) са изписани, като срещу всяко заведено количество са отразени съответните изнесени количества, съгласно подробно описани в същия регистър ЕАД и Д. Н.. Експертизата е констатирала нулеви наличности, посочени в митнически регистър Дневник на стоките, заведени по посочения ЕАД. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при комплексния анализ на посочените доказателства, обоснованият извод е, че цитираните количества цигари, индивидуализирани по марки, не са отклонени. Предвид изложеното и не са налице правните основания на чл. 203, пар. 1 от Митническия кодекс на общността, чл. 20, ал. 2, т. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 56 от Закона за данъка добавена стойност за вземане под отчет и събиране на определените суми мито, акциз и ДДС.

За прецизност на изложението следва да се посочи, че противно на твърденията в жалбата, представените съдебни решения, с които е потвърдено наказателно постановление № 201/20.09.2010 г. на началника на Митница – Варна за наложена на ответника по касационната жалба имуществена санкция не са относими към спора. Те са постановени в административно-наказателно производство и не е налице взаимообвързаност и отношения на преюдициалност с производството по обжалване на административния акт за определените на „М. М. С.” ООД публични държавни вземания.

С оглед на изложеното решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение

№ 2339/17.10.2011 г. по адм. дело № 3396/2010 г. на Административен съд - Варна , Първо отделение, ХХVІІ състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ М. Р.

М.Р.