Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "О"ЕООД.

По делото е установено по несъмнен начин, че съгласно представените анекси към договорите с трите дружества е договорено доставките да бъдат извършени до посочените в тях дати, а кредитните известия са издадени в предвидения в чл. 115, ал. 2 ЗДДС 5- дневен срок от изтичане на уговорения между страните срок за доставка. За да достигне до извода, че доставките по договорите не са осъществени, административният съд обосновано се е позовал на доказателствата, събрани по делото, в това число на обясненията на съконтрахентите и на счетоводните им документи.

Неоснователно е основното опласване на касатора по тази част от спора, че по делото не са налице доказателства за надлежно разваляне на договорите. Напротив, както твърди ревизираното лице, в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, сочещи към реализирането на доставките. Дори органът по приходите, при извършените насрещни проверки не е установил наличие на доказателства за изпълнението на договорите, а изпълнението на договорите представлява положителен факт, които следва да може да бъде установен въз основа на обективни факти, а такива по делото не са налице.

Съгласно разпоредбите на чл. 115 ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДС

при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че от данъчноправна гледна точка, развалянето на договора, с оглед възстановяването на правомерното развитие на данъчното правоотношение, има за...