Решение №8210/18.06.2018 по адм. д. №8161/2016 на ВАС, докладвано от съдия Галина Матейска

Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Д. Д. К. - АК Пловдив, пълномощник на Фондация [ЮЛ] - ЗП, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от председател А. П. Д. (предходен председател И. П. Д.), срещу решение № 196 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 818/2015 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АСП/, І-ви състав. С това решение е отхвърлена жалбата на Фондацията срещу Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. на вр. и.д. Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, в частта с която е отказано финансово подпомагане на Фондация [ЮЛ], в частта относно парцел/БЗС №№ [номер] и [номер] и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника ДФ “Земеделие” РА направените по делото разноски в размер на 800 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е изцяло неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения се моли същото да бъде отменено, като се постанови решение, с което обжалваното Уведомително писмо (УП) да бъде отменено в частта му, която не е влезнала в законна сила. Моли се и за присъждането по всички производства на съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли обжалваното решение да бъде отменено.

От ответника - Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт К. Н.-Г. са постъпили Писмени бележки, в които се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Т. П бележки не са подписани с удостоверение за квалифициран електронен подпис (КЕП), за което ответникът е надлежно уведомен и е предупреден, че няма да бъдат взети предвид.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено след изясняване на всички въпроси, относими към преценката за законосъобразност на оспореното Уведомително писмо и след излагане на мотиви, въз основа на които са направени съответните правни изводи. То кореспондира с установените по делото факти и с приложимите правни норми.

С оглед датата на пощенското клеймо – 27.5.16., настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 30.05.2016 г. в Административен съд гр. П. касационна жалба на Фондация [ЮЛ] се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 13.05.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Както се каза в началото, с решение № 196 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 818/2016 г. (вярната година на делото е 2015), в производство по реда на чл. 145 от АПК, Административен съд - Пазарджик, І административен състав, на основание чл. 172, пр. 2 (може би се има предвид ал. 2), ОТХВЪРЛЯ предявената жалба от Фондация [ЮЛ], [населено място], срещу Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. на вр. и.д. Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, в частта с която е отказано финансово подпомагане на Фондация [ЮЛ] с ЕИК ..., [населено място], представлявана от председател И. П. Д., в частта относно парцел/БЗС №№ [номер] и [номер]. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Фондация [ЮЛ], [населено място] да заплати на ответника ДФ “Земеделие” РА, представлявана от Изпълнителния директор, направените по делото разноски в размер на 800 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че с оглед задължителните указания на ВАС, дадени в решение № 11726/05.11.2015 г. по адм. дело № 10656/2014 г. ще следва да изследва единствено въпроса защо е налице отказ за финансово подпомагане относно парцел/БЗС [номер] и [номер], тъй като ВАС се е произнесъл относно отказа за финансово подпомагане за парцел/БЗС [номер]. Съдът е счел, че не следва да коментира изготвените съдебно-агрономически експертизи, както и обстоятелството, свързано с проверките от сертифицираното дружество, с което жалбоподателят е сключил договор – с [фирма], т. к. се установява от приетите по делото писмени доказателства – протокол за извършена теренна проверка на място от Общинска служба “Земеделие” Велинград, разпечатка за резултати от автоматични проверки на въведени данни от изготвената съдебно-техническа експертиза по адм. дело № 98/2014 г. (предходното по описа на същия съд) и допълнителната съдебно-техническа експертиза по настоящото дело, както и от писмо с изх. № 62-200/17.04.2013 г., че отказът за финансово подпомагане за посочените два парцела съответно с площ от 0, 01 ха и 5, 26 ха попадат извън специализирания слой “Площи, допустими за подхомагане” /преди “Площи в добро земеделско състояние”/, който специализиран слой е одобрен със заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните и е предаден на ДФ “З” – РА за извършване на окончателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампания 2012 година, която заповед не е обжалвана от жалбоподателя и спрямо него тя е влязла в законна сила. На това място съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 8/19.12.2015 година. Констатирал е, че за стопанската 2012 година няма изготвена нова орто-фото карта, но с оглед обстоятелството, че още при заявяване на процесните парцели се е установило, че има площи които попадат извън специализирания слой, е извършена теренна проверка на място от ОС “З”, като никъде в законодателството не е предвидено задължително присъствие на жалбоподателя при извършване на тази проверка. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е подал възражение на 13.02.2013 г. с вх. № ПО-03-427, като след извършена проверка, с писмо от 17.04.2013 г. Фондация [ЮЛ] е уведомена, че относно парцел [номер] след възражението, извън слоя ПДЗС остават 5, 26 ха недопустими. А относно другия спорен парцел [номер] не е подадено възражение. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 16б, ал. 1 и на чл. 16г, ал. 4 и 5 от Наредба № 105, и е стигнал до извода, че след като жалбоподателят е имал възможност да обжалва заповедта на министъра на земеделието и храните пред ВАС, а не го е сторил, то няма как Разплащателната агенция да контролира и да извършва отново проверки дали съответните парцели /БЗС следва да бъдат включени в специализирания слой или не, т. к. става въпрос за отделно административно производство. След като 5, 26 ха от парцел/БЗС № [номер] и 0, 01 ха от парцел/БЗС № [номер] не са включени в заповедта за одобряване на специализирания слой за 2012 година, то за същите правилно е отказано финансово подпомагане както по СЕПП, така и по НР1, като е оторизирана по-малка сума от исканата такава.

Така постановеното съдебно решение също е правилно и не страда от твърдяните пороци за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

От наличните данни настоящият касационен състав констатира следното:

По жалба на Фондация [ЮЛ] – Земеделски производител със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от председател И. П. Д., срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И И. Ф. П ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2012 г., с изх. № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 г., издадено от ВР.И.Д.И директор на ДФ (Държавен фонд) “Земеделие”, гр. С., в Административен съд София - град (АССГ) е било образувано адм. дело № 695/2014 година.

С определение № 448 от 27.01.2014 г. АССГ, Второ отделение, 33 състав ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 695/2014 г. и ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд – Пазарджик.

В Административен съд - Пазарджик (АСП) по жалбата на Фондация [ЮЛ] е образувано адм. дело № 98/2014 година. С решение № 408 от 16.07.2014 г., АСП – ІІІ административен състав ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане на Фондация [ЮЛ] и ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция за ново произнасяне, съответно са присъдени и направените от жалбоподателя разноски.

С решение № 11726 от 05.11.2015 г. по адм. дело № 10656/2014 г., в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), тричленен състав на Върховния административен съд – Трето отделение ОТМЕНЯ изцяло горното решение № 408 от 16.07.2014 г., постановено по адм. дело № 98/2014 г. от Административен съд - Пазарджик, трети състав, като вместо него постановява друго решение, с което ОТХВЪРЛЯ предявената жалба от Фондация [ЮЛ] срещу Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, в частта относно “парцел/БЗС [номер]”. С втори диспозитив съдът ВРЪЩА делото в останалата част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пазарджик.

След връщането е образувано ново адм. дело № 818/2015 година. В това производство съдът е имал за предмет законосъобразността на оспореното уведомително писмо (УП) само в частта за двата парцела с № [номер] и с № [номер]. Правилно съдът е преценил, че единствения спорен по делото въпрос е дали тези имоти, респективно части от тях съответно с площ от 5, 26 ха и от 0, 01 ха попадат в специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2012 година.

С оспореното УП адресатът Фондация [ЮЛ] се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 13/290512/63824 за кампания 2012 – Форма за юридически лица, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярката “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” (НР1). Касае се за три парцела/БЗС, за които има частично плащане и респективно отказана сума, която е предмет на спора. При второто разглеждане на делото от предмета на спора отпада и парцел/БЗС [номер]. За пълнота следва да се отбележи следното:

В изпълнение на разпоредбата на член 6 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се създава специализиран слой “Площи подходящи за подпомагане”, който се обновява и представлява геореферентна графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото или сателитни изображения на територията на страната за съответната година. Актуализирането се извършва с използване на сателитни или самолетни изображения, както и отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. Специализираният слой се използва за извършване на административните проверки по чл. 37 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) ((преди изменението в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.)) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (преди изм. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.) и подпомага (ориентира) земеделските производители при заявяване на площите за подпомагане.

За процесната Кампания 2012 година със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД-09-4/03.01.2013 г., на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен обновен специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, а със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-148/28.02.2013 г., на основание чл. 16г, ал. 2 от същата Наредба № 105/2006 г., е одобрен окончателен специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, като на ДФ “Земеделие” са предадени цифрови географски данни за “физически блокове” и специализирания слой.

По принцип всички заповеди за одобряване на специализирания слой за различните кампании се издават на основание Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и през годините са с различно наименование: „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, „Площи, допустими за подпомагане”, „Площи в добро земеделско състояние”.

Въпросът какъв е характера на тази заповед за одобряване на окончателен специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние” и възможността за нейното обжалване е разрешен в точка 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 година. Т. То решение е постановено след издаване на оспореното УП и има действие занапред, но то е постановено именно по причина за наличие на противоречива съдебна практика дали подлежи на самостоятелно обжалване заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Следователно, ако някой земеделски производител е считал, че такава заповед засяга неговите права и законни интереси, е можел да я обжалва по съдебен ред, без да се интересува какъв изход на спора би се получил.

Необходимо е да се отбележи, че следва да се прави разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). При извършването на теренни проверки, земеделските производители не се уведомяват, както е изискването за запознаване с проверките на място, при които се съставя контролен лист и доклад, които да им бъдат връчени за запознаване и евентуални възражения.

Безспорно е, че на всички подадени заявления за подпомагане, съгласно чл. 37 ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105/2006 г. се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение.

В конкретния случай е безспорно, че на заявените от жалбоподателя площи е извършена административна проверка. Проверка на място не е извършвана, защото заявлението му очевидно не попаднало в извадката от 5% от подадените заявления и това се установява от пояснителните колони в табличката на стр. 1 (за СЕПП) и стр. 3 (за НР1), в които колона 4 – ПнМ /ха/ е празна, тоест не е попълнена с цифри за хектари.

На засятите с лавандула площи – физически блок № [номер] е извършена специализирана теренна проверка на място и са направени снимки на датата 28.08.2012 година, видно от Протокол RAZ -1 – ІІ - 489 / 18.09.2012 година на ОСЗ Велинград, офис [населено място]. С GPS апаратура, която представлява електронен геодезически уред, е очертана площта в “Добро земеделско състояние” и се образува нова допустима площ в размер на 1, 14 ха, а останалата част от парцела с площ 5, 26 ха е изключена от площта за подпомагане, поради загуба и липса на част от лавандуловите насаждения.

При тези обективни данни не е уважено и подаденото от земеделския производител Фондация [ЮЛ] възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, видно от писмо с изх. № 62-200/17.04.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Като попадаща извън одобрения окончателен специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, за тази площ е отказано плащане с процесното Уведомително писмо.

Относно другия парцел/БЗС с № [номер], недопустимата площ е 0.01 ха, което е пренебрежително малка част, за която дори не е било подадено възражение срещу заповед № РД-09-4/03.01.2013 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на обновения специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”.

Безспорен е факта, че с решение № 1155 от 02.02.2015 г. по адм. дело № 10538/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Второ отделение, оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 4327/2015 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, в Наредба № 105/22.08.2006 г. се отменя израза „чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях”, тоест теренните проверки са обявени за незаконосъобразни. Това съдебно решение действа занапред, защото изрично в чл. 195, ал. 1 от АПК е регламентирано, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а такова решение влиза в сила от деня на обнародването му (чл. 194 АПК), в случая в „Държавен вестник”, бр. 50 от 03.07.2015 година. За случая тази отмяна е ирелевантна, доколкото специализираната теренна проверка на място е извършена преди влизане в сила на съдебното решение и затова е било безпредметно, съответно не е уважено искането в касационната жалба на Фондация [ЮЛ] да се изиска адм. дело № 10538/2014 г. на ВАС. А относно направеното в същата касационна жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по три въпроса, същото е оставено без уважение с определение от 14.09.2017 година.

Въпросът дали “теренната проверка” е била незаконна към датата на извършването й - 28.08.2012 година, или към датата на издаване на оспореното Уведомително писмо - 20.09.2013 г., защото “теренни проверки” не били предвидени нито в българското законодателство, нито в правото на ЕС, както твърди касационния жалбоподател, е неотносим към спора за законосъобразност на обжалваното от него Уведомително писмо № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 година. Този въпрос касае законосъобразност на заповедта на Министъра на земеделието и храните с № РД 09-148/28.02.2013 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2012 година, която не е обжалвана пред Върховния административен съд и е влязла в сила. От основното заключение на вещото лице М. се установява, че при изготвяне на тази заповед за окончателния слой са използвани данни от РА (Разплащателната агенция) за административни проверки, проверки на място през 2012 година и извършените от МЗХ теренни проверки за поддръжка на СИЗП в актуално състояние, като цялата информация се предоставя на РА за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ. А специално за района, където попадат заявените БЗС на жалбоподателя Фондация [ЮЛ] – землище [населено място] и землище [населено място], са използвани теренни проверки както на РА, така и на Общинска служба “Земеделие” гр. В., които може да не са били предвидени в законодателството, но не са и били забранени, а това е най-сигурният начин за определяне състоянието на площите – оглед на място и измерване на терена.

С оглед всичко изложено, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които няма възражение в касационната жалба, въпреки че има грешка в изчисляването на техния размер.

При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки, че са своевременно претендирани, а на ответника не следва да се присъждат, защото са ненадлежно поискани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196 от 28.04.2016 г. на Административен съд - Пазарджик, І административен състав, постановено по адм. дело № 818/2015 г. (погрешно написана 2016 година).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...