Производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма]със седалище в [населено място], против заповед №Е-РД-16-475 от 13.06.2017г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се да се отмени обжалваното решение и се върне преписката на административния орган с указания за издаване на заповед за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници по реда на Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата).

Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител юриск.Л. Б., оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Моли да се отхвърли жалбата.

Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е започнало по заявление с вх. №Е-Е-ДП-192/30.03.2017г. от [фирма] до министъра на енергетиката за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018г., подадено на основание чл. 5, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Към заявлението са приложени документи относими към производството и предоставяне на помощта. Със заповед №Е-РД-16-438 от 10.10.2016г. на министъра на енергетиката е създадена работна група за разглеждане на заявления, както и конкретните задачи на служителите от работната група. Със заповед. №Е-РД-16-341 от 18.04.2017г. на министъра на енергетиката, е изменена и допълнена заповед №Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г. на министъра на енергетиката, относно определяне на работна група за разглеждане на заявленията.

С писмо - справка с изх. №РД-08-128-18 от 21.04.2017г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) (л. 98) е посочено, че [фирма]в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ: 1. е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ и 2. не е изпълнил задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ за 2016година.

По Протокол №Е-Е-ДП-192/11.05.2017г. на работната група Екип №3 въз основа на направените констатации и във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, б.“а“ от Наредбата, е предложено на министъра на енергетиката да се изготви заповед за отказ, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, тъй като [фирма] не е изпълнил един от двата критерия по чл. 3, ал. 3, т. 6, б.“а“ от Наредбата.

С обжалваната заповед №Е-РД-16-475 от 13.06.2017г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г., е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. Заповедта е издадена въз основа на справка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР),№РД-08-128-18 от 21.04.2017г. и писмо с вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017г. и предложение от протокол №Е-Е-ДП-182/11.05.2017г. на Екип №3. Като мотиви за отказа е посочено, че: "Според постъпилите документи и служебно предоставената информация от АУЕР, по писмо с вх. №Е-Е-ДП-155/11.04.2017г., заявителят [фирма] като задължено лице по чл. 57, ал. 2, т.З от ЗЕЕ не е изпълнил изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „б" от Наредбата - да предостави отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ за 2016година. В заповедта е посочено, че не е изпълнен един от двата критерия за допустимост, посочен в чл. 3, ал. 3, т. 6, буква „б" от Наредбата и не е налице основание за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта на [фирма].

Заповедта е оспорена по съдебен ред, като в жалбата е посочено, че на дружеството не е даден срок за да отстрани констатираните нередовности в жалбата. Следващото твърдение е, че дружеството е спазило нормативните изисквания и е педставило всички необходими документи в т. ч. и липсващия отчет за управление на енергината ефективност, макар и на по-късен етап.

При така установеното от фактическа страна, жалбата е неоснователна.

Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017г. до 30.06.2018 г.

С Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II "Критерии за допустимост. Размер на помощта", чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия.

С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ), следва да: а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ).

От този преглед на нормативната уредба следва, че обжалваната заповед №Е-РД-16-475 от 13.06.2017г. на министъра на енергетиката е издадена от компетентен орган по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и при спазване на административнопроизводствените правила, което е видно от изложеното по-горе от фактическа страна.

При издаването на обжалваната заповед не е допуснато и нарушение на материалния закон. Установява се от писмо - справка изх. №РД-08-128-18 от 21.04.2017г и ., във връзка с писмо с вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017г на изпълнителния директор на АУЕР, че жалбоподателят [фирма] е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ. В този случай за да бъде удовлетворено заявлението му за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е необходимо за отговаря на условието по чл. 3, ал. 3, т. 6, б.“б“ от Наредбата, а именно да е изпълнил задължението си за представяне в АУЕР на отчет за управление на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. От представената справка с изх. №РД-08-128-18 от 21.04.2017г., във връзка с писмо с вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017г на изпълнителния директор на АУЕР е удостоверено, че жалбоподателят не покрива това законово изискване. Така удостовереното от официалния документ на АУЕР не се опровергава в хода на производството по оспорване, като на оспорващата страна бе дадена възможност да представи доказателства във връзка с възражението, изложено в жалбата по отношение на представения по преписката документ. Цитираният и представен с жалбата документ напрактика касае изпълнение от дружеството на първото условие от наредбата, а именно да има извършено обследване за енергийна ефективност, Доказателства за наличието на представен отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) към делото не са налични.

Административния акт е издаден и при спазване на изискването за форма, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта са изложени както фактическите, така и правни основания за постановяване на отказ за предоставяне на помощта. Цитирана е справката от АУЕР и удостовереното с нея изключващо обстоятелство. Като основание за издаване на административния акт е посочен и протокол № Е-Е-ДП-192 от 11.05.2017г. на екип №3, в който подробно са описани представените от заявителя документи, както и доказателствата удостоверяващи наличие на всички изискуеми кумулативни изисквания за представяне на помощта. В хода на административното производство по безспорен начин е удостоверено, че [фирма] не отговаря на едно от кумулативните изисквания, предвидени в чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, а именно да е представил в АУЕР отчет за управление на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. Както в оспорената заповед, така и в протокола на работната група, действаща като помощен орган, подробно са посочени фактическите основания за постановяване на отказ.

Издаденият акт е съобразен и с целта на закона. Изискванията за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници са кумулативни, поради което неизпълнението на което и да е от тези изисквания предпоставя постановяване на отказ, какъвто е разпореден с оспорената заповед.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед не страда от инвокираните с жалбата пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против заповед №Е-РД-16-475 от 13.06.2017г. на министъра на енергетиката.

О. Б. У. искането на [фирма] за присъждане на разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.