Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез управителя Г. К. срещу решение № 1034 от 19.02.2018 г., постановено по административно дело № 9126 по описа за 2017 г. на Административен съд – София - град.

Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В отказът за преиздаване на разрешението не е отразено фактически на кое конкретно изискване противоречи издаденото вече едни път разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение (РС). Посочената като нарушена правна норма на чл. 25, ал. 3 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП) съдържа няколко хипотези, при които следва да бъде отказано издаването на разрешение за специално ползване на пътя, като конкретната хипотеза в случая не е посочена. Липсват мотиви при издаването на акта. Предмет на производството пред органа е искане за продължаване на експлоатацията на съществуващо рекламно съоръжение, а не изграждане на ново такова. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт.

Ответникът – Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” (УС на АПИ) не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила молба от процесуален представител на председателя на УС на АПИ, който не е страна в настоящото производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна...