Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, [община], [улица], представлявано от управителя П. Х. Б., чрез процесуален представител адв. К. от АК - Пловдив, против решение № 1103 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 532/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1858 от 14.02.2017 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. П..
По наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК, се моли за неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Касационният жалбоподател поддържа, че не са обективирани материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) за прилагане на ПАМ. Счита за необоснован извода за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, т. к. превозът е извършен от лицензиран превозвач. От друга страна сочи, че непредставянето на заверено копие на лиценз на Общността е предвидено като състав на административно нарушение по чл. 93, ал. 2 ЗАвтП, но не и като предпоставка за прилагане на ПАМ. Изразява несъгласие с преценката на решаващия съд относно съответствието на административния акт с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Ответникът - главен инспектор в ОО "АА" – гр. П., в представено писмено становище, оспорва касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № РД-14-1858 от 14.02.2017 г. на главен инспектор в ОО "АА" - гр. П., с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП е постановено спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №[ЕИК], автобус "Ивеко 391Е12", с рег. [рег. номер на МПС], категория М3, собственост на [фирма] и е определено място за домуване - платен охраняем паркинг "Г." на Е80 - 231 км., посока [населено място].
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 14.02.2017 г. проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП и на Закон за движение по пътищата (ЗДвП), длъжностни лица при ОО "АА" са установили, че лицето К. С. извършва специализиран превоз на пътници (ученици) от [населено място], [населено място], [населено място] до [населено място], с автобус "Ивеко 391Е12" с
рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], за който няма издадено заверено копие на лиценз на Общността към лиценз на Общността № [номер], валиден до 13.09.2026 г. Няма спор, че автомобилът, с който е осъществен превоза е собственост на касатора и след съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 49 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (Обн., ДВ, бр. 109/14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) е постановена заповедта за прилагане на ПАМ.
При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за прилагане на ПАМ по чл. 106а ЗАвП. Изложил е съображения, че актът е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, с оглед данните по административната преписка е несъменено установено извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Въз основа на тези мотиви е постановил оспореното решение. Решението е правилно.
Таксиметровият превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората, поради което за упражняването й законодателят е установил императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност (Арг.: чл. 12, ал. 3 ЗАвП и чл. 4 от Наредба № 34/6.12.1999 г.).
Със ЗАвтП са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 с. з., обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. А според чл. 12, ал. 1 ЗАвП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Значимостта на регулираните обществени отношения е обусловила подробната й нормативна регламентация, като отклонение от императивния режим е недопустимо. Извършването на контролираната дейност без надлежно разрешение за регистрация е въздигнато от законодателя в административно нарушение, за което се носи административнонаказателна отговорност (Арг.: чл. 93, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗАвП) и за преустановяването на което се налага съответната ПАМ (чл. 106а, ал. 1 ЗАвП).
Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в"
(ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг, като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4).
За да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а ЗАвтП, следва да е обективирано кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Легална дефиниция на понятието "превоз на товари" е дадена с § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП - дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
В контекста на относимата нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя, т. к. за автобуса, с който е осъществен превоза не е имало издадено заверено копие от лиценза на Общността. От ангажирания доказателствен материал е безспорно, че дружеството притежава лиценз № [номер] от 14.09.2016 г. за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение. Представени са и доказателства за издадени три броя заверени копия № 3104420001 от 14.09.2016 г., № 3104420002 от 21.11.2016 г. и № 3104420003 от 17.02.2017 г. за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, но за процесния автобус "Ивеко 391Е12", с рег. [рег. номер на МПС], няма издадено заверено копие на лиценз на Общността към лиценз № [номер], валиден до 13.09.2026 г. - видно от приложените справки от компютърната система на ИА "АА" (л. 13 - л. 14 от адм. дело № 533/2017 г.). Представянето му е било в тежест на превозвача, което обосновава и правилността на извода за осъществен фактически състав на приложената законова разпоредба.
Противно на твърденията на касатора, вярна е преценката на решаващия съд, че заповедта е надлежно мотивирана. Същата, освен правното основание, на което е издадена, съдържа позоваване и на фактическо такова, налице е и изрична препратка към съставения акт с. А-2016 № 229607/14.02.2017 г., издаден от инспектор ОО "АА", чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на заповед № РД-14-1858 от 14.02.2017 г. на главен инспектор в ОО "АА" - гр. П., поради което не са налице твърдените нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на съда. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извършил пълна преценка на събрания доказателствен материал, обсъдил е всички възражения и доводи на страните и при точно приложение на материалноправните норми е постановил правилно решение, което не страда от наведените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1103 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 532/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.