Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [ЮЛ] със седалище: [населено място] срещу решение № 453 от 22.03.2017г., постановено по адм. дело № 2321 от 2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Г., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение на твърдените в жалбата касационни основания.

Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмен отговор на жалбата, в който твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АС-Пловдив в производство по чл. 145 и следващите от АПК е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 16ОА2341 от 08.09.2016 г. на кмета на община - Пловдив, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от ЗОбС и чл. 17, ал. 1, т. 4 от НРПУРОИ на Общински съвет - Пловдив и т. 13 от подписания между община – Пловдив и [ЮЛ] Договор за отдаване под наем № 13ДГ 629/15.05.2013 г. е прекратен договорът за наем с [ЮЛ] с предмет – нежилищен имот,...