Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Х. М. срещу Решение № 63 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 594 по описа на Административен съд – Плевен (АС - Плевен) за 2016 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) иск, с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000, 00 лв. като резултат на неосигурени условия за поддържане на физическото и психическо здраве в периода 17.01.2011 г. – 17.07.2016 г., в резултат на което се е разболял от диабет тип 2, хипертония, сърдечна аритмия, простата и висок холестерол. Наред с това, М. е осъден да заплати на ГД „ИН“ сума в размер на 846, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба М. се оплаква, че решението е постановено в полза на ГД „ИН“. Съдът по правата на човека осъдил лошите условия в затворите в България, но АС – Плевен, въпреки свидетелските показания, отрекъл да съществуват такива там. Оспорва изводите на съда, направени във връзка с твърденията му за увреждане на неговото здраве. Освен това възразява срещу присъденото в полза на ГД „ИН“ юрисконсултско възнаграждение. По същество моли уважаване на касационната жалба, отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание не се представлява. Представя и писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, приема...