Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на [фирма], гр.[населено място], срещу заповед № 338 от 30.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството с Удостоверение № [номер]/30.03.2015 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави. В заповедта на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е включено разпореждане за предварително изпълнение.

Наведени са доводи срещу заповедта като незаконосъобразна, неправилна и издадена в противоречие с материалноправните норми, регламентиращи основанието за налагане на принудителната административна мярка. Претендира разноски. В жалбата на основание чл. 166, ал. 2 от АПК е било направено искане за спиране на влязлото в сила разпореждане за допускане предварително изпълнение на заповедта, което е било отхвърлено с определение от 18.07.2017 г. по адм. дело №7890/2017 г., оставено в сила с определение №12654/23.10.2017 г. по адм. д.№10934/2017 г. по описа на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия. В съдебно заседание от 30.11.2017 г. жалбоподателят е направил отново искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, което с определение от 05.12.2017 г. по адм. д.№7890/2017 г. е отхвърлено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба – министърът на труда и социалната политика, редовно уведомен, се представлява от юрк.. Ш и моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по АПК и от активнолегитимирано лице, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № 338 от 30.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда...