Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С. В. Н. - Л. срещу решение №48/09.02.2017 г. по адм. д.№996/2016 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за отмяна на Разпореждане №27 /Прот.№01380/03.10.2016 г. обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ Плевен.

В касационната жалба се оспорва решението като незаконосъобразно. Неправилна и необоснована е преценката на първоинстанционния съд за липса на правен интерес на касаторката от исканото прекратяване на производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 56, ал. 1 от АПК, тъй като то не е ограничено със срок.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ Плевен, редовно уведомен, не се представлява. С писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че административният орган не би могъл да упражни правомощието си по чл. 56, ал. 1 от АПК за прекратяване на производството, по което вече има нарочно произнасяне и то с две разпореждания /за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер и за изменението й в реален размер/, едно от които е влязло в сила и е придобило качеството на стабилен административен акт. Със същия е признато правото на пенсия на касаторката и е определен началния момент, от който същата упражнява това право.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.

С. В. Н.-Л. е подала до директора на ТП на НОИ Плевен заявление с вх.№2113-14-1208/01.07.2016 год. за отпускане на пенсия, към което е приложила изискуемите документи, удостоверяващи положен труд. С Разпореждане №9/29.07.2016 год. на пенсионния орган, на молителката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 01.07.2016 г., пожизнено. Това разпореждане е влязло в сила като необжалвано. С Разпореждане №27/Прот.№01380/03.10.2016 год. пенсията на Н.-Л. е изменена в действителен размер, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Разпореждането е връчено на С. Н.-Л. с писмо с обратна разписка на 17.10.2016 год. На 20.10.2016 год. С. Н.-Л. е подала Заявление с вх.№1012-14-88/19.10.2016 г. до ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Плевен, в което е посочила, че е получила разпореждане №27/Прот.№01380/03.10.2016 год. и моли същото да бъде отменено, тъй като не е прекъсвала да работи като учител в Детска градина [ЮЛ] [населено място] и не желае да се възползва от правото си на ранно пенсиониране. Заявила е, че оттегля заявлението си за отпускане на пенсия от 01.07.2016 г. и е готова да възстанови получените до момента суми за месеците юли, август и септември 2016 год. С писмо изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ Плевен в отговор на подаденото от Н.-Л. заявление вх.№1012-14-88/19.10.2016 год., е посочено, че на основание чл. 56, ал. 1 от АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закона е предвидено друго. С оглед на систематичното място на разпоредбата, производството може да бъде прекратено, само ако е висящо, т. е. ако органът към датата на подаване на заявлението за прекратяване на производството все още не се е произнесъл по искането, с което е сезиран. Директорът на ТП на НОИ Плевен е посочил, че в случая длъжностното лице по пенсионното осигуряване се е произнесло с влязло в сила Разпореждане №9/29.07.2016 год., с което е постановило, че правото на пенсия е възникнало и е определило начална дата на пенсията, поради което чл. 56, ал. 1 от АПК не може да намери приложение. Заявлението от 19.10.2016 год. на Л. е подадено в срока за обжалване на Разпореждане №27/Прот.№01380/03.10.2016 год., но то не може да бъде отменено по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, тъй като искането за прекратяване на производството по отпускане на пенсията не е ново доказателство и този текст не може да намери приложение.

Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на Н.-Л. срещу писмото, с мотива, че не е налице хипотезата по чл. 56, ал. 1 от АПК, тъй като производството по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вече е приключено, като с влязло в сила Разпореждане №9/29.07.2016 год. е отпусната пенсия в минимален размер, а с Разпореждане №27/Прот.№01380/03.10.2016 год. пенсията е изменена в действителен размер, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Съдът е приел, че срещу стабилитета на този акт касаторката не може да се защити нито по реда на чл. 56 АПК, нито по реда на чл. 91 от АПК, а само по реда на чл. 99 КСО, но в случая не са налице предпоставките по тази разпоредба. Съгласно чл. 99, ал. 1 КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО, в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Според първоинстанционният съд, тези хипотези в случая не са налице и поради това е отхвърлил оспорването срещу писмото на директора на ТП на НОИ Плевен.

Така постановеното решение на Административен съд – Плевен е недопустимо, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като писмото на директора на ТП на НОИ Плевен не представлява годен за оспорване административен акт. По реда на чл. 118 КСО, на съдебно обжалване подлежат само решенията на директора на ТП на НОИ постановени по чл. 117 КСО, с които по административен ред са оспорени разпореждания на пенсионния орган по чл. 117 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу: 2. разпореждания: а) за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО, разпорежданията за пенсии могат да се обжалват в двумесечен срок от получаването им. Според процедурата предвидена в чл. 117, ал. 3 и 5 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че процесното писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ Плевен има само уведомителен характер. Обжалваният "отказ" - писмо изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 г. няма характер на разпореждане или на решение по смисъла на чл. 117 от КСО, а представлява само едно уведомление до С. Н.-Л., че по отношение на подаденото от нея заявление за прекратяване на производството не е приложима хипотезата по чл. 56, ал. 1 АПК. Обстоятелството, че писмото не е издадено във формата на решение на директора на ТП на НОИ, а и не е титулувано като такова, потвърждава извода, че същото има само информативен характер, но не индивидуален административен акт по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО, годен за обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 КСО, защото според тази разпоредба предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Разпорежданията на пенсионния орган подлежат на обжалване по специалния ред на чл. 117, ал. 1, т. 2, б."а" от КСО, а не по общото административнопроцесуално правило на чл. 148 от АПК за изборност на реда на оспорване, което означава, че разглеждането на жалбите срещу тях е в правомощията на съответния ръководител на ТП на НОИ, а на съдебно обжалване подлежи решението на последния. Като не е постановено такова решение на директора на ТП на НОИ, както е в конкретния случай, то липсва годен за обжалване административен акт и производството е недопустимо. По отношение на обжалваното писмо, не е налице абсолютната процесуална предпоставка за осъществяване на съдебен контрол по реда на АПК във връзка с чл. 118 КСО. В аналогичен дух е Определение № 9817 от 24.09.2015 г. по адм. д.№ 10258/2015 г., VІ отд. на ВАС.

За пълнота на изложението може да се посочи, че в случая първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, който ред на оспорване не е приложим към отказите за прекратяване на административно производство по чл. 56, ал. 4 във връзка с ал. 1 от АПК. На основание чл. 56, ал. 4 от АПК, жалбата срещу отказ по чл. 56, ал. 1 от АПК би подлежала на разглеждане по друг ред – този по чл. 197 и сл. от АПК.

Съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на жалбите, по които е образувано делото, до приключване на висящността му. В случая, настоящата инстанция констатира недопустимост на разгледаната от първоинстанционния съд жалба и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, следва да обезсили съдебното решение на Административен съд Плевен като недопустимо и да прекрати производството по делото.

Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №48 от 09.02.2017 г. по адм. д.№996/2016 г. по описа на Административен съд Плевен и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д.№996/2016 г. по описа на Административен съд Плевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.