Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. К. П. от [населено място], против решение № 218 от 11.12.2017 г., постановено по административно дело № 205/2017 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ЗСП Д-Я-1410/13.06.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол, потвърдена с решение № 28-РД04-0451/07.07.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. трето от АПК, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт, като касаторът излага и подробни аргументи, че неправилно му е отказано оказването на правна помощ за процесуално представителство по делото.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ямбол, на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) на основание чл. чл. 16, ал. 1 от ППЗСП – липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност, и на основание...