Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Ц. М. срещу Решение №3639/30.05.2017 г. по адм. д.№10801/2016 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №2153-21-330/07.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/протокол №5 от 05.08.2016 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София-град.

В касационната жалба се излагат доводи срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно не е признат от пенсионния орган осигурителният стаж на лицето за периода от 17.09.1980 г. до 01.03.1982 г., тъй като не е представил в едномесечния срок удостоверение образец УП-2 за него, защото стажът му е надлежно отбелязан в трудовата му книжка – официален удостоверителен документ и се ползва за обвързваща доказателствена сила на основание чл. 347 и 349 от Кодекса на труда. Незаконосъобразен е отказът на пенсионния орган да определи действителния размер на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и индивидуалния коефициент на лицето по реда и условията на чл. 70, ал. 3 КСО. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ София-град, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмена защита изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е...