Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. В. П. против решение № 7738/07.12.2016г., постановено по адм. д. № 8149/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да се уважена подадената от него жалба. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Основните доводи са свързани с аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед и издаването й при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 7738/07.12.2016г., постановено по адм. д. № 8149/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на И. П. против Заповед №РД 30-4188/19.07.2016 г., издадена от заместник председателя на ДАТО, с която на основание чл. 194, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с „б. 19г, ал. 1, т. 7 и ал. 2, чл. 19е, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗСРС (ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) (ЗСРС) му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за това, че в периода от 06.07.2015 г. до 30.10.2015 г. многократно е управлявал зачисления на дирекция „Инспекторат“ при ДАТО служебен автомобил без да притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Това поведение е определено като показващо пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. От съдържанието на оспорената заповед е установено, че същата е и надлежно мотивирана. Решаващият съд намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. За образуване на дисциплинарното производство не е издадена нарочна заповед, но с оглед характера на нарушението това не е задължително. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР като писмени обяснения на служителя са приети от дисциплинарнонаказващият орган. След анализ на съдържанието на нормата на чл. 150а, ал. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) първоинстанционният съд е обосновал извод за правилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно.
По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Релевантните за спора факти са изяснени в необходимата пълнота, от които безспорно е установено визираното в заповедта нарушение. С. З № РД 30-282/20.01.2015 г. на И. П. му е възложено да управлява служебни автомобили, за което му е зачислено конкретно МПС.Уено е по категоричен начин, че СУМПС, което е притежавано от служителя е с изтекъл срок и е подновено чак на 01.03.2016 г. Управлението на МПС без редовно СУМПС представлява пряко нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което не е възможно да бъде санирано от издаването на нарочна заповед за управление на конкретно МПС.Уено е по категоричен начин управлението на МПС, но не и твърдението, че преди издаване на заповедта за възлагане на управление на МПС И. П. е уведомил ръководството на ДАТО, че притежаваното от него СУМПС е с изтекъл срок. Действително срокът на СУМПС е бил изтекъл и към датата на издаване на заповедта, с която на И. П. е възложено да управлява служебно МПС, при което е следвало това обстоятелство да бъде съобразено като възпрепятстващо изпълнението на подобна заповед. Но служителя, на когото е възложено изпълнение на задачи, при което би се стигнало до нарушение на закон, разполага с възможност да се противопостави изрично и да не ги изпълни. В случая липсват доказателства в тази насока, а точно обратното е установено по категоричен начин. Събрани са достатъчно доказателства, че И. П. многократно е управлявал зачисления му служебен лек автомобил О. В.
Причините да не бъде издадено отново СУМПС (наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП) също не е възможно да санират извършеното нарушение – управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок. В този смисъл е аргументите на касационния жалбоподателя за необоснованост на изводите на АССГ относно непредприемането на действия по подмяна на СУМПС не оказват влияние върху правилността на крайния извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина. Правилно е заключението на АССГ и относно това, че вътрешноведомствената комисия, която е извършила преценка относно способностите на И. П. да управлява МПС не е възможно да замени органите на КАТ, които са компетентни да издават СУМПС. Служебният автомобил, чието управление е възложено на И. П. му е зачислен след проверка от тази комисия дали има способности да го управлява, но с това не отпада общото изискване на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма в приложимата към спора редакция, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Съдът е обсъждал точно тази норма, а не както се твърди в касационната жалба - несъществуващия чл. 105а от ЗДВП. Нееднократното управление на служебно МПС без валидно СУМПС (каквото е СУМПС с изтекъл срок на валидност) показва непознаване на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, част от която в случая е изпълнението на възложената задача да се управлява МПС, изискващо познаване на ЗДвП.
Законосъобразно решаващият съд е приел, че е спазена процедура на дисциплинарното производство относно сроковете за образуване на производството и осигуряване правото на защита на служителя. Последователно и задълбочено АССГ е разгледал всички извършени процесуални действия въз основа на събраните по делото доказателствата, от които е видно, че в хода на дисциплинарното производство служителят не е бил ограничен да реализира правото си на защита и му е предоставена възможност да представи писмени обяснения.
Като е достигнал до извод за неоснователност на жалбата на И. В. П. административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направено искане има право на разноски в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7738/07.12.2016г., постановено по адм. д. № 8149/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА И. В. П., съд. адрес: гр. [населено място], [адрес], адв. И. М., да заплати на Държавна агенция „Технически операции“, гр. С., ул. „6-ти септември“ № 29 сумата 100 (сто) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.