Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на контрольор [наименование] в [фирма], [населено място], [улица] срещу Решение №6493 от 27.10.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №6319/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя принудителна административна мярка „принудително задържане на пътно превозно средство“ приложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) на 13.06.2016 г. по отношение на лек автомобил, марка „А. Р“, регистрационен [рег. номер на МПС] от контрольор [наименование] в [фирма]. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - контрольор [наименование] в [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно дава предимство на едни пред други норми от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА). По отношение на разпоредбата на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) излага подробно фактите и релевантната нормативна уредба – чл. 99, ал. 3 ЗДвП, чл. 58 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), Заповед №СО-РД-09-05-437 от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община и прави извод за паркиране на процесното превозно средство в нормативно определените граници на „Зелена зона“.

Счита за недопустимо съдът да изолира определени места от общия режим, при условие, че определянето е безусловно и обхваща цялата територия, в т. ч. и пространството пред входовете, пред което е поставена маркировка, забраняваща спирането и паркирането. Позовава се на чл. 99, ал. 2 ЗДвП, чл. 55, ал. 6 от Правилник за прилагане на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ППЗДвП) и чл. 115, ал. 1 от Наредба №18 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци.

Счита, че съдът не отчита факта, че става въпрос за две различни принудителни...