Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на Кмета на община К., чрез процесуалния му представител адв. П., срещу решение № 316 от 07.11.2017г., постановено по адм. дело № 206/2017г. на Административен съд – гр. П., с което е отменена по жалбата на С. К. Р. и М. К.К.З № РД – 136 от 05.04.2017г. на Кмета на община К., с която е наредено премахването на незаконен строеж – Масивна сграда – обор за крави, построен в имоти № [номер]и [номер] по картата на възстановената собственост (КВС) на [населено място], м. [наименование], с начин на трайно ползване (НТП) - ниви.
В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният строеж е търпим по смисъла на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Напротив твърди, че строежът не е търпим, защото на първо място не са спазени изискванията по § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ за деклариране на строежа, на второ място твърди, че в противоречие с доказателствата е прието, че строежът е извършен 1999 – 2000г. Твърди, че от писмените доказателства се установява, че строежът е извършен след 2007г., тъй като не е отразен при извършена доброволна делба на имотите и скицата, по която е извършена делбата. Накрая твърди, че строежът не е търпим, тъй като не отговаря на други изисквания за строеж в земеделски земи, а именно застрояването да е извършено въз основа на скица от главния архитект на общината с нанесено местоположение на строежа, да има застроително решение, както и съобразно нормите за определяне на...