решение №4

София, 14 май 2020 г.

(Обн., ДВ, бр. 48 от 26 май 2020 г.)

Конституционният съд в състав:

Председател:

Борис Велчев

Членове:

при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 14.05.2020 г. конституционно дело № 9/2019 г., докладвано от съдия Павлина Панова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията), във фазата за решаване на делото по същество.

Делото е образувано на 13.06.2019 г. по искане на състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (обн. – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 44/13.05.2020 г.) и чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 100/20.12.2019 г.), приложим на основание чл. 144 АПК в съдебното административно производство.

Според съдебния състав, императивната разпоредба на чл. 142, ал. 1 АПК, определяща точно и безусловно приложимия закон, противоречи на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, като не предоставя възможност на решаващия съд да извърши собствена преценка относно приложимия закон в зависимост от всички обстоятелства по делото. Вносителят излага, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, но при преценката за съответствие на административния акт с материалния закон на основание чл. 142, ал. 1 АПК, трябва да приложи действащия към момента на издаване на акта закон, дори и да е обявен за противоконституционен.

В писмено уточнение от 18.07.2019 г., в изпълнение на указанията на съдията докладчик, дадени с разпореждане от 11.07.2019 г., вносителят е конкретизирал предмета на искането. Съдебният състав излага, че чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК сам по...