Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. З. в качеството му на пълномощник на Т. М. Т. срещу Решение № 3486 от 23. 05. 2017 г., постановено по административно дело № 11293/ 2016 г. на Административен съд София– град (АССГ) в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 200 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита сумата от 200 лева за ниска. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и да се върне делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия. При условията на алтернативност моли да се уважи предявения иск в неговия пълен размер.

По делото е постъпила и втора касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), депозирана чрез надлежно упълномощен представител, срещу гореописаното решение на Административен съд София– град в частта, с която същата e осъдена да заплати сумата от 200 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че не е установено по безспорен начин виновно поведение от страна на арестната администрация. На следващо място счита, че ищецът не е доказал реално претърпени неимуществени вреди. Намира, че първоинстанционният съд не е преценил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени решението в обжалваната му част.

В подадения писмен отговор на ГДИН, депозиран чрез юрисконсулт С. се счита подадената касационна жалба на Т. М. Т. за неоснователна и недоказана.

Касационният жалбоподател Т. М. Т. в съдебно заседание поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения. Иска отмяна...