Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Престиж 98“ ООД - [населено място], срещу определение №100018 от 07.01.2021г., постановено по в. т.д. №232/2020г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което не е приета за разглеждане по същество въззивната жалба на „Престиж 98“ ООД срещу решение №12/14.03.2019г. по т. д. №5/2019г. на Сливенски окръжен съд и е прекратено въззивното производство.

В частната жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба), се поддържа, че атакуваното определение, с което е приета недопустимост на производството поради липса на правен интерес от обжалване, е неправилно. Излагат се съображения за наличието на правен интерес за въззивника „Престиж 98“ ООД като се твърди, че посочвайки в диспозитива на решението, че общото задължение на жалбоподателя по предявения против него частичен иск е в размер на 77 387.13лв. без ДДС, първоинстанционният съд се е произнесъл „плюс петитум“, включвайки размера на ДДС в общия размер на задължението, независимо, че същият не е бил предмет на исковата претенция. Правният интерес от обжалване на решението на първата инстанция е обоснован със силата на пресъдено нещо, която би се формирила върху определения от съда общ размер на задължението - за сумата 92 964.56лв., вместо за твърдените 77 387.13лв. като в тази връзка жалбоподателят се позовава на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Бургаски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на „Престиж 98“ ООД.

Въз основа на неправилно дадени от указания с разпореждане от 26.01.2021г. по в. т.д.№232/2020г. на Бургаски АС, жалбоподателят е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за основанията за допускане на касационно обжалване. Определението, с което въззивният съд прекратява образуваното пред него производство, подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, за което не се изискват наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касация. В тази връзка изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не следва да бъде обсъждано.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищеца „Гитекс“ ЕООД – [населено място], в който се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като се сочат доводи в подкрепа на изводите, изложени в мотивите на обжалваното определение.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение №12/14.03.2019г. по т. д.№5/2019г. на Сливенски ОС на основание чл. 510 ГПК е осъден ответника „Престиж 98“ ООД да заплати на „Евими“ ЕООД, въз основа на постановление на ЧСИ за овластяване на кредитора на „Евими“ ЕООД - ищецът „Гитекс“ ЕООД, сумата 26 000лв. представляваща част от цялото задължение на „Престиж 98“ ООД от 77 387.13лв. без ДДС, дължимо за извършени продажби по фактура № 24558/13.10.2015г., фактура №24572/17.10.2015г. и фактура №24572/17.10.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2016г. С писмена молба от 18.04.2019г. ответникът „Престиж 98“ ООД е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта му, с която е посочено, че общият размер на задължението от 77 387.13лв. е без ДДС, като при условията на евентуалност се иска молбата да бъде разгледана като въззивна жалба срещу решението. С определението №596/11.11.2020г. по т. д.№125/2020г. на ВКС, (с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по повод молбата за поправка на очевидна фактическа грешка), касационният състав е върнал делото на Бургаски АС за администриране на молбата на „Престиж 98“ ООД като въззивна жалба срещу решение №12/14.03.2019г. по т. д. №5/2019г. на Сливенски ОС и въз основа на тази молба е образувано производството по в. т.д. №232/2020г. на Бургаски АС.

С обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение, апелативният съд не е приел за разглеждане по същество жалбата на „Престиж 98“ ООД срещу решение №12/14.03.2019г. по т. д. №5/2019г. на Сливенски ОС и е прекратил въззивното производство. Въззивният състав е посочил, че с въззивната жалба на „Престиж 98“ ООД се основана на твърдението, че ищецът е предявил частичен иск без да посочва, че сумата се претендира без включен ДДС, което не се установява и от доказателствата по делото. В обжалваното определение е отразено становището на въззивника, че независимо от липсата на претенция без ДДС, в дизпозитива на решението първата инстанция (след посочване на сумата, представляваща пълния размер на задължението), е изписано „без ДДС“., с което съдът е задължил „Престиж 98“ООД допълнително със сумата от 15 477.43лв., представляваща 20 % ДДС върху 77 387.13лв.

За да приеме, че въззивната жалба е недопустима поради липса на правен интерес и за да прекрати производството по в. т.д.№232/2020г. на Бургаски АС, въззивният състав е посочил, че в случая въззивникът не обжалва решението в осъдителната му част по уважения частичен иск 000лв., а обжалва само по отношение пълния размер на задължението от 77 387.13лв. и то в частта му, в която е изписано „без ДДС“, което е извън присъденото от съда. Според въззивния състав не се формира СПН относно пълния размер на иска и доколкото тези въпроси ще бъдат предмет по същество пред съда, пред когото е предявен пълния иск за цялото вземане, въззъвникът няма правен интерес от обжалване на решението.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Очевидно е налице интерес за въззивника като длъжник по договорите за продажба, за които са издадени фактура № 24558/13.10.2015г.; фактура №24572/17.10.2015г. и фактура №24572/17.10.2015г., да установи, че задължението му е в по-малък размер – общо от 77 387.13лв., а не в размер на 77 387.13лв. + ДДС (което включва допълнително задължение от 15 477.43лв.). Правният интерес за въззивника да обжалва решението от една страна е обоснован от факта, че общият размер на задължението на „Престиж 98“ ООД по процесните фактури - 77 387.13лв. без ДДС, е посочен изрично в диспозитива на решението. От друга страна спорният въпрос, обусловил прекратяване на въззивното производство, а именно – дали, когато е уважен изцяло частичния иск, се формира сила на пресъдено нещо (при общи правопораждащи факти на спорното право в контекста и на разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС), за разликата до пълния размер на задължението, посочен в диспозитива на решението по частичния иск като сума без ДДС, е въпрос, който ще следва да бъде решен от съда, пред който ще се разглежда искът за цялото вземане (ако такъв бъде предявен), и който съд няма да бъде обвързан от становището на въззивния състав, постановил обжалваното определение, че в случая не се формира такава сила на пресъдено нещо. В тази връзка въззивникът има правен интерес да обжалва решението на първата инстанция като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на въззивната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №100018 от 07.01.2021г., постановено по в. т.д. №232/2020г. на Бургаски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на „Престиж 98“ ООД срещу решение №12/14.03.2019г. по т. д. №5/2019г. на Сливенски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: