Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 254/10.08.2020 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 408/2020, с което е потвърдено решение № 30/11.02.2020 на Велинградския районен съд по гр. д. № 839/2019, с което Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от неоснователно обвинение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Недоволен от решението касаторът Прокуратурата на Р. Б, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото, включително относно обхвата на вредите и причинната връзка, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Пва се на противоречие с ППВС № 4/1968 и практика на ВКС, която прилага.

Ответникът по жалбата А. Н. Р. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. с чл. 18, т. 2, вр. с чл. 186, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, въз основа на което е било водено наказателно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, с което е бил признат за невинен и оправдаван. Като неоснователно е прието възражението на ответника да се освободи от отговорност при условията на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ или отговорността да се намали на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като е направено съвсем формално, без е подкрепено с конкретни доказателства по делото (видно от протокола за разпит на обвиняем от 04.09.2018 г. ищецът се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, като е заявил, че не е знаел, че МПС е служебно дерегистрирано), още повече че в случая не са налице посочените хипотези - увреждането да е причинено поради изключителна вина на пострадалия или той да е допринесъл за увреждането (в този смисъл се е позовал на ТР № 3/22.04.2005 на ОСГК на ВКС и практика на ВКС). По възражението относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид вида, продължителността и интензитета на болките и страданията, които ищецът е претърпял към момента на увреждането; негативните емоционални преживявания; социалния дискомфорт за определен период от време; икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията. От приложеното наказателно производство е прието за установено, че досъдебното производство е продължило около 1 месец, с съдебното - около 6 месеца или общо наказателното производство е продължило около 7 месеца. При привличането на ищеца като обвиняем е взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът не е бил осъждан и няма криминалистически регистрации, а престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл. 345, ал. 2 НК се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от 500 до 1.000 лв., поради което не е „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, повдигнатото обвинение и воденото срещу ищеца наказателно преследване са дали негативно отражение както на психичното, така и на здравословното състояние на ищеца – преди той е бил весел и добър човек, работохолик, контактувал е с хората, а след повдигане на обвинението е станал изнервен, затворил се е в себе си, почти с никой не контактувал; не вдигал телефона на странични хора; изпитвал страх от това, че могат да го осъдят и да го вкарат в затвора на стари години; срамувал се е от околните и от децата си, защото хората го знаят като честен и добър човек, който не си позволява да нарушава закона; не искал да излиза навън защото го е бил срам от хората; започнал да вдига кръвно налягане, бил депресиран, не могъл да спи нормално и да се храни добре; вземал успокоителни лекарства; плачел. Свидетелите са установили, че и към настоящия момент здравословното и психично състояние на ищеца не е добро - нямал сили да работи, продължавал да вдига кръвно налягане и пиел успокоителни лекарства, продължавал да плаче и да избягва контакти с хора, не бил добре психически. Обясненията на разпитаните свидетели не са опровергани по никакъв начин от ответната, поради което съдът им е дал вяра. Въззивният съд е приел, че точният паричен еквивалент на всички понесени от ищеца болки, страдания и неудобства, емоционални, физически и психически сътресения е в размер на сумата 5.000 лв. Изложени са съображения, че действително престъплението, за което ищецът е обвинен не е „тежко“ по смисъла на закона, наказателното производство е приключило в един разумен срок от 7 месеца, а взетата мярка за неотклонение не е ограничила личната свобода на ищеца, но от обясненията на разпитаните по делото свидетели се установява, че незаконното обвинение е дало много сериозно отражение върху психиката на ищеца и върху неговото здравословно състояние предвид състоянието на ищеца преди наказателната репресия, по време на нея и след това. За да определи размерът на обезщетението, въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца (70 год.) и конкретните отражения върху психичното и цялостното му здравословно състояние, доколкото възрастният човек много по-бавно и по-тежко преодолява последиците от едно наказателно преследване, отколкото младият човек; изключително силното емоционално въздействие на наказателната репресия върху личността на ищеца и последиците от това – увреждане на телесното и психичното му здраве; последиците за психиката и здравето на ищеца, които не са отшумели и към настоящия момент и ще търпи в бъдеще; общественото положение на ищеца (уважаван човек с чисто съдебно минало) и критичното отношение на личността към повдигнатото обвинение. Въззивният съд е счел, че самоукоряването на ищеца за това, което е извършил е най-тежкото проявление на наказателната репресия, което има за правна последица увреждане на телесното и психично здраве на ищеца. Самосъзнанието на един честен човек, който е уважаван в обществото, трудно е приело осъществената наказателна репресия. Липсата на медицинска документация за увреденото здраве на ищеца (психично и телесно) не е предпоставка за определяне на по-нисък размер на обезщетението, доколкото съгласно чл. 164 ГПК няма забрана за доказателствените средства, с които следва да се установяват неимуществените вреди (в много случаи такава медицинска документация липсва, тъй като лицата не прибягват до лекарска помощ или прилагат самолечение, какъвто е настоящият казус). Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата в размер на 5.000 лева, ведно с иска за заплащане на законна лихва върху главницата. Като основателен и доказан е уважен и предявеният иск за имуществени вреди в размер на 975 лева. с оглед на представените писмени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, включително и относно обхвата на вредите и причинната връзка. Приложената от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд, доколкото касае случаи с различна фактическа обстановка.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 254/10.08.2020 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 408/2020.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.