Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „В. Б“АД, [населено място] срещу решение № 82 от 10.03.2020г. по в. т.д.№ 355/2019г. на АС В. Т, с което е потвърдено решението по т. д.№ 116/2018г. на ОС Ловеч. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени срещу „В и К Стенето“ ЕООД, [населено място] за връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на неоснователно получена от ответника в повече парична сума по фактура 39393 от 30.09.2013г. в размер на 17 745лв. без ДДС и неоснователно поучена в повече сума по фактура 40924 от 30.12.2013г. в размер на 9 165.66лв. без ДДС, вследствие фактурирани от ответника по-високи от цени от договорените в Договор от 01.08.2005г. за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, ведно със законна лихва от предявяване на иска.

Касаторът се позовава на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и на очевидна неправилност. Поддържа се, че изрично е възразил, че промишлените му води за процесния период са замърсени, съответно е възразил срещу фактурираните от ответника степени на замърсеност. Въпреки това АС приел, че ищецът не е оспорил степента на замърсеност на промишлените му води за процесния период. Касаторът счита за неправилен извода, че договорът е прекратен от ответното дружество. Поддържа, че разпоредбата на чл. 31 от договора не дава право на ответника-изпълнител да го прекрати, а същевременно разпоредбата на чл. 31 от договора е нищожна, поради което изводите в обжалваното решение, които са в обратен смисъл, са неправилни. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила възраженията на въззивника-ищец и изложените доводи, че процесният договор не е прекратен; че не е обсъдено възражението за нищожност на чл. 31 от договора и възражението, че при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма законово изискване ищецът предварително за изчерпи/заяви всичките си претенции извънсъдебно, вкл. и тези за липса на замърсеност на водите; че не е обсъдено становището на въззивника за липса на доказателства, че водите за процесния период са замърсени, съотв., че са замърсени при фактурираните от ответника степени на замърсеност, както и възраженията, че не се доказва да има утвърдени между страните степени на замърсеност с конкретни показатели; че ответникът не доказва съществуването на основание да получи, съотв. да задържи процесните суми. Твърди се противоречие с цитирани актове по чл. 290 ГПК.

2/ Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при иск по чл. 55 ЗЗД и следва ли ответникът да докаже съществуването на основание да получи, съотв. да задържи процесното плащане, или ищецът следва да докаже тяхната липса като се твърди противоречие на обжалваното решение с решението по т. д.№ 375/2009г. на 2 т. о. и гр. д.№ 46/2009г. на 4 г. о.;

При допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

3/ Допустимо ли е В и К оператор едностранно и без основание да прекрати договор за В и К услуги, с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закон за регулиране на В и К услугите /ЗРВКУ/. Твърди се, че произнасянето по въпроса ще допринесе за развитието на правото, тъй като разпоредбата е непълна и неясна и не дава отговор на поставения въпрос; че произнасянето ще доведе до формиране на константна практика, тъй като разпоредбата дава възможност за противоречиво тълкуване и прилагане поради „неяснота какви са правните последици от това, че ВиК услугите са дейности от обществен интерес“.

4/ Допустимо ли е предоставяне на В и К услуги без договор-било индивидуален или при ОУ. Аналогични са аргументите за наличие на въведената допълнителна предпоставка.

5/ Допустимо ли е предоставяне на В и К услуги по приемане и пречистване на промишлени отпадни води без индивидуален писмен договор, съотв. без регламентиране на степен на замърсеност и конкретни показатели за топлина и количества за всяка степен. Допълнителната предпоставка е аргументирана с отсъствие на съдебна практика, с необходимост от предотвратяване формирането на неправилна практика, с неяснота на цитирани разпоредби

6/ При иск по чл. 55 ЗЗД има ли ограничение за ищеца да заяви по делото с допълнителната искова молба възражения срещу иска, или следва да изчерпи предварително и извънсъдебно възраженията си.

7/ Твърди се, че решението е вероятно недопустимо, тъй като пълномощното на процесуалния представител на ищеца, въз основа на което е образувано и водено делото пред първоинстанционния и апелативния съд, не му дава това право, т. е. налице е ненадлежно процесуално представителство на ищеца.

8/ Твърди се, че решението е очевидно неправилно. Изложени са аргументите: След като апелативният съд е стигнал до „фундаменталния извод“, че договорът е прекратен, а след неговото прекратяване, настъпило на 05.08.2013г., страните не са обвързани от договор, включително и такъв при ОУ, от този извод логично и в съответствие с чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва, че исковете са основателни, т. к. липсва основание за плащане на процесните суми. ВтАС приел коренно противоположното решение - че въпреки липсата на основание, сумите са платени основателно - т. е. налице е очевидно нарушение на правилата на формалната и правна логика.

Очевидната неправилност е аргументирана и с довода, че в нарушение на правилата на елементарната формална логика съдът приел, че водите на ищеца са замърсени при фактурираните от ответника степени, въпреки, че такива доказателства не са ангажирани от ответното дружество; съдът приел, че при липса на договорени и регламентирани степени на замърсеност, водите на ищеца са замърсени, въпреки, че изложеното обосновава обратния извод - „че водите на ищеца за процесния период не са замърсени“.

В писмен отговор „В и К Стенето“ ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела, че страните са били в облигационни правоотношения въз основа на сключен на 01.08.2005г. договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, по силата на който възложителят „Лесопласт“АД, чийто правоприемник е ищецът, е възложил на „В и К Стенето”, приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води на възложителя посредством градската канализационна система и ПСОВ-гр.Троян по посочени към датата на сключване на договора цени за приемане и отвеждане /чл. 22/ и за пречистване съобразно степента за замърсеност - чл. 23 /първа степен 0.30лв за куб. м., втора-0.45лв., трета-0.60лв; четвърта-0.75лв., без ДДС/. Съгласно чл. 24 от договора изпълнителят има право на промяна на цените по чл. 22 и чл. 23 в посока на намаляване или увеличаване съобразно инфлацията или други промени в ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване, съгласувано с О.Т.Д е сключен без срок, но съгласно чл. 31, изр. второ, прекратяването му може да се поиска с 30 дневно предизвестие.

Въззивната инстанция е счела за основателно възражението на ответника, че договорът е прекратен на основание чл. 31 с писмено тридесетдневно предизвестие от изпълнителя. Тълкувайки договора, съставът на апелативния съд е обосновал, че волята на страните е прекратяването на договора да настъпи с изтичане на посочения срок, без да е необходимо и задължително постигането на отделно съгласие за прекратяването. Мотивирал е, че ако за прекратяването след отправяне на предизвестието, е необходимо изрично съгласие на другата страна, се обезсмисля давания срок за предизвестие, а в случая, уговарянето на срок предполага настъпването на определени последици - прекратяване на облигационната връзка между страните с изтичане на срока. Като релевантно за изследване волята на страните е отчетено обстоятелството, че уговорката за прекратяване на договора с предизвестие е включена в общата клауза на чл. 31 за влизане в сила на договора (с подписването му) и с неговия срок (неопределен). По тези съображения вън от съмнение е поставена изразената от страните воля договорът да може да бъде прекратен с изтичане на едномесечен срок от отправено от едната до другата страна предизвестие, така както е уговорено в чл. 31. Аргумент е изведен и от разпоредбата на чл. 32 от договора, изискваща съгласието на двете страни при изменение, допълнение или отменяне на клаузи от договора, в която хипотеза постигането на съгласие е прието за задължително, тъй като договорът е действащ и облигационната връзка не се прекъсва.

Изложени са съображения за неоснователност на възраженията на ищеца-въззивник, че клаузата на чл. 31 е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави. Тя е преценена като съответна на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД - страните отнапред са договорили начин за прекратяване на договора. Отречено е и тя да е в противоречие и със специалните норми на Закон за регулиране на В и К услугите и Наредба № 7/14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Преценено е, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, предоставянето на В и К услугите от В и К оператора на потребителя се извършва при общи условия, одобрени от регулаторния орган КЕВР или въз основа на договор между тях - чл. 8, ал. 1 и ал. 8 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Счетено е, че обстоятелството, че тези нормативни актове не уреждат правото на прекратяване на договорите, не обосновава извод, че такава възможност е изключена. Формиран е извод, че след като не е изрично изключена от специалните норми, тя е допустима независимо от особеностите на регулираните обществени отношения. Даден е отговор, че клаузата на чл. 31 не противоречи и на добрите нрави и от гледна точка на принципите на добросъвестност и равнопоставеност, тъй като страните са овластени по силата на чл. 9 ЗЗД свободно да определят съдържанието на договора и начинът на прекратяването му, а прекратяването с предизвестие е предвидено за всяка от страните. Осъществяването на дейностите на ответника в обществен интерес е преценено като обстоятелство, което не може да отрече и ограничи правото на изпълнителя да прекрати договор с потребител като противоречащо на добросъвестността, тъй като съгласно специалната нормативна уредба отношенията с потребителите се уреждат при общи условия, като е допустимо и индивидуално договаряне в отклонение от тях. Обосновано е, че въпреки засилената държавна регулация в дейността на В и К оператора, правото му да преустанови договорната връзка с потребител не може да бъде изключено; че обществената значимост на дейностите, които този оператор осъществява, е съобразена при въвеждане на специален контрол и регулация от КЕВР, но тя не може да бъде основание за лишаването му от права като страна по облигационната връзка. Като значимо за спора е преценено обстоятелството, че ответникът е изпълнявал значителен период от време задълженията си по сключения договор, след което е изразил готовност да сключи нов договор с ищеца, но съгласие не е било постигнато, поради което упражняването на правото му да прекрати договора по реда на чл. 31 не може да бъде квалифицирано като недобросъвестно.

Обсъдено е, че след прекратяването на договора, настъпило на 05.08.2013г., изпълнителят В и К Стенето ЕООД е продължил предоставянето на услугата пречистване на отпадъчни води, а възложителят - заплащането й и за периода след тази дата страните не са били обвързани от договор, включително и такъв при общи условия, поради което възнаграждението, което възложителят дължи на изпълнителя за предоставените услуги по пречистване на отпадъчни води след 05.08.2013г., следва да бъде определено съобразно цената на услугата, определена с Решение № Ц-12/26.02.2013 г. на ДКЕВР, с което са утвърдени, считано от 01.03.2013г., цени без ДДС за услугите на „В и К Стенето”, [населено място] за съответната степен на замърсеност, а именно: 0. 70 лв. /куб. м. за първа степен на замърсеност и 0. 87 лв. /куб. м. за втора степен на замърсеност и 1.05лв/куб. м за трета степен/. Обсъдено е, че прилаганите от оператора цени са разгласени по реда на чл. 20 ЗРВКУ, а прилагането на утвърдените цени е задължително за В и К оператора и се контролира от КЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от закона.

Обсъдено е, че процесните фактури № 39393/30.09.2013 г. и 40924/30.12.2013 г. са издадени след прекратяване на договора между страните и е безспорно предоставянето на услугите от ответника, поради което за извършените за тези периоди услуги по пречистване на отпадъчни води се дължи възнаграждение при единична цена в размер на 0. 70 лв. /куб. м. без ДДС за първа степен на замърсеност и 0. 87 лв. /куб. м. без ДДС за втора степен съгласно посоченото решението на КЕВР и такива единични цени, съобразно степента на замърсеност, са фактурирани в процесните фактури /по фактура № 39393/30.09.2013 г.- 0. 70 лв. за куб. м. без ДДС за първа степен на замърсеност; по фактура № 40924/31.12.2013 0. 87 лв. за куб. м. без ДДС за втора степен на замърсеност/. Анализирано е, че след като сумите са платени за извършените в полза на ищеца от ответника услуги на основание утвърдените по реда на ЗРВКУ цени, предявените искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платените по двете фактури суми в размер на 17 745 лв. и 9 165.66 лв. съответно, представляващи разликата в цената на услугата, изчислена по единична цена 0. 70 лв. за куб. м. без ДДС и 0. 87 лв. за куб. м. без ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, са неоснователни.

За неоснователни са счетени възраженията на ищеца, че исковите суми са платени без основание, тъй като показателите за замърсеност на отпадъчните води не покриват тези на Общите условия за първа и втора степен. Посочено е, че установяването на различна степен на замърсеност на водите е следвало да бъде извършено към датата на предоставяне на услугата, но в този период ищецът не е правил подобни възражения, а е приел е услугата, осчетоводил е фактурите и е платил цената, като единствените му възражения са били относно размера на единичните цени, по които следва да се определи дължимата за услугата сума.

Изключена е вероятността въззивното решение да е недопустимо на въведеното от касатора основание - отсъствие на пълномощно на процесуалния представител на дружеството - ищец за предявяване на иска. Пълномощно за упълномощаване на адв. Е. П. Д. е представено към исковата молба, изготвена на 28.02.2017г. С него трима адвокати, включително и адв.Д. са овластени да представляват „В. Б” АД по повод предявяване на искове срещу „В и К Стенето”, свързани с договор от 01.08.2005г. за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води като водят защитата до окончателното приключване по делата и извършват всички необходими правни и фактически действия във връзка с горното. Адв.Д. е представлявал дружеството в цялото производство до приключването му във въззивната инстанция, а касационната жалба е подадена чрез друг от пълномощниците по същото пълномощно от февруари 2017г.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:

Първият въпрос не е правен, а е твърдение за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения-необсъждане на доводи и възражения на страните. Неосъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване поради неформулиране на правен въпрос съобразно характеристиките му, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Несъответна на данните по делото е и тезата на касатора за необсъждане на доводите и оплакванията във въззивната жалба. По всички посочени към първия въпрос като неполучили отговор във въззивното решение възражения, съставът на апелативния съд е дал подробен и изчерпателен отговор.

Вторият въпрос е безпредметен и хипотетичен. Отхвърлянето на иска на касатора е резултат на извода, че ищецът е получил услугата, за която твърди, че е фактурирана на по-високи от договорените цени, но не е установил твърдението си, че са приложими цените по договора. Този договор е счетен от съда за правомерно прекратен на основание, предвидено в него, поради което ищецът дължи заплащане на предоставената услуга по цените, които операторът е обявил за всички свои потребители, необвързани от индивидуално писмено споразумение - индивидуален договор за предоставяне на В и К услуги. Неоснователно е позоваването на въведената от касатора допълнителна предпоставка, тъй като въззивната инстанция в съответствие с цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК е приела, че ответникът е доказал основанието, на което е получил плащането, поради което е налице причина, кауза да го задържи.

При формулирането на третия въпрос, основан на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗВКУ - осъществяване на дейностите по предоставяне на В и К услуги в обществен интерес, касаторът игнорира факта, че дейностите по предоставянето му на тези услуги не са преустановени, операторът не е преустановил извършването им, а е прекратен индивидуалният договор, предложено е сключването на нов, съответно при несключването му, потребителят е уведомен, че считано от прекратяването на договора - от 06.08.2013г., услугите по отвеждане и пречистване на производствени отпадъчни води ще се извършват съгласно ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В и К Стенето“ЕООД.Стелно като потребител ищецът не е лишен от предоставяне на гарантираната му от закона услуга. Като оператор „В и К Стенето“ЕООД няма право на отказ от предоставяне на услуга, което става по силата на индивидуален договор или съгласно договор при ОУ.Стелно, въпросът е некоректно поставен и като такъв не отговаря на критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Въпросът е и хипотетичен, тъй като в него е заложена теза, изрично приета за неоснователна от въззивната инстанция - че договорът е прекратен неоснователно - без основание. Следователно той не притежава съществена характеристика на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.Нтелността на искането за допускане на обжалването по него следва и от невъвеждането на надлежна допълнителна предпоставка сочена като т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е обоснована нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.

Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по четвъртия и аналогичния на него пети въпрос. Независимо от неточността на мотивите на въззивната инстанция, че след прекратяването на договора, ОУ на оператора не са източник на облигационна връзка между страните, следва да се има предвид, че самите ОУ, действали за процесния период и до септември 2014г. /одобрените с Решение ОУ-038 от 09.06.2006г. на ДКЕВР/, не съдържат посочване на цените, по които следва да се заплащат услугите, а препращат към утвърдените от регулаторния орган цени за оператора. Съгласно чл. 29 от тези ОУ, В и К услугите се предоставят по утвърдените от ДКЕВР пределни цени. Цените са тези, утвърдени от КЕВР по реда на чл. 14 от ЗРВКУ. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗРВКУ на регулиране от Комисията подлежат цените, по които В и К операторите доставят вода на потребителите, отвеждат отпадъчните води, пречистват отпадъчните води и присъединяват потребителите към водоснабдителните и канализационните системи - в случая цените, съгласно Решение № Ц-12/26.02.2013 г. на ДКЕВР. Неточността в мотивите на апелативния съд е продиктувана от спора между страните и конкретно оспорването от ищеца, че ОУ на „В и К Стенето“ /действали за процесния период и до септември 2014г./, не са влезли в сила, независимо от констатацията в първоинстанционното решение, че ОУ на ответника, действали за процесния период, са одобрени с решение на КЕВР.

Въззивната инстанция не е отрекла възможността ищецът с допълнителната искова молба да заяви възражения срещу въведените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания. Поради това шестият въпрос е формално и некоректно поставен. Въззивната инстанция е приела за допустими въведените от ищеца доводи срещу приетата от ответника степен на замърсеност на промишлените води, но ги е счела за неоснователни. Възраженията си срещу обема на извършената приета и заплатена дейност по договора за услуга, подвид на договора за изработка, потребителят на услугата е заявил повече от четири години след като услугата е приета за изпълнена без възражения. И съгласно чл. 27, ал. 1 договора между страните, който ищецът счита за приложим източник на правоотношенията им във връзка с процесните фактури, и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, предвиждат едноседмичен срок, в който потребителят следва да направи възраженията си срещу определено заплащане на количество вода и неправилно издаване на сметки.

Неоснователно е искането за допускане на обжалването при предпоставката на чл. 280, ал. 3, предл. последно ГПК - поради твърдяна очевидна неправилност. Няма основание за преценка въззивното решение да е постановено в нарушение на правилата на формалната логика в контекста на изложените от ищеца аргументи. Както се посочи по делото е безспорно и съдилищата еднозначно са приели, че дейността, за която ищецът твърди че е надплатил суми и претендира разлики между дължимо и фактурирано задължение за плащане, е за извършена и приета за изпълнена без възражения услуга. Поради това тезата на ищеца, че исковете са основателни, тъй като липсва основание за плащане на процесните суми и доводите за противоречие с правната логика на изводите на ВтАС не могат да бъдат счетени за основателни.

Второто основание, с което касаторът аргументира очевидната неправилност на въззивното решение е нарушение на правилата на елементарната формална логика при изводите, „че водите на ищеца са замърсени при фактурираните от ответника степени, въпреки, че такива доказателства не са ангажирани от ответното дружество; че при липса на договорени и регламентирани степени на замърсеност, водите на ищеца са замърсени, въпреки, че изложеното обосновава обратния извод“. Такова нарушение няма как да бъде установено и да е видно от прочита на мотивите без да бъде извършен обстоен анализ и преценка на събраните по делото доказателства. Това въведено основание за очевидна неправилност е тъждествено на неправилността на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но последвана е ирелевантна за приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 3, предл трето ГПК.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба съгласно фактура и платежно нареждане - 3 413.92лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 82 от 10.03.2020г. по в. т.д.№ 355/2019г. на АС В. Т.

Осъжда „В. Б”АД, [населено място] да заплати на „В и К Стенето”ЕООД, [населено място] сумата 3 413.92 лв. /три хиляди четиристотин и тринадесет лева и 92ст./ разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ