Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Академия на МВР- [населено място] против въззивно решение № 1943 от 11.03.2020 г. по в. гр. д. № 4557/2019 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение от 11.12.2018 г. по гр. д. № 30001/2017 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника Академия на МВР, че „Екосет” ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] е собственик на 1 бр. кабина за преводачи ”евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция, с размери 160х160х200, както и на 1 бр. кабина за преводачи „евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция с размери 2х /160х160х200/, находящи се на територията на Академия на МВР, и ответникът е осъден да предаде на дружеството владението върху посочените вещи.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установена идентичност между кабините, които се намират на територията на Академията, и тези, собственост на ищеца. Счита, че приетите по делото доказателства са крайно недостатъчни за индивидуализацията на спорните вещи. На следващо място сочи, че въззивният съд е дал вяра на разпитаните по делото свидетели, които установяват една неправдоподобна фактическа обстановка - че две външни за МВР търговски дружества изпълняват на територията на Академията договор за изработка по поръчка на трето, също външно за МВР дружество, резултатът от който е изработка на две преводачески кабини. Оспорва правилността на извода на въззивния съд, че двете преводачески кабини представляват движими вещи, тъй като могат да се отделят от пода, без да причинят значително повреждане. Според жалбоподателя за изясняването на този въпрос е следвало да бъде привлечено лице, притежаващи необходимите технически знания и умения.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 137 от 05.11.2018 г. по гр. д. № 4772/2027 г. на І г. о. и решение № 81 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 3752/2018 г. на ІІ г. о., по въпроса за индивидуализацията на процесните вещи. Сочи, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1. В случаите, когато предмет на ревандикационен иск е родово определена сложна съставна вещ от стандартен тип, която по принцип би могла да бъде индивидуализирана, познаването и посочването от страна на ищеца на множество родови белези на вещта в комбинация с нейното местонахождение достатъчни ли са индивидуализацията на вещта. 2. В горната хипотеза, следва ли посочването на родови белези на вещта в комбинация с известно местонахождение на вещ от същия тип да се счита за индивидуализиращ белег. 3. В случай на положителен отговор, необходимо ли е посочването, респ. доказването на допълнителни, уникални за вещта белези, за да се счете вещта за индивидуализирана в достатъчна степен, което да обуслови разглеждането на ревандикационния иск по отношение на нея.

В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Екосет” ЕООД чрез своя процесуален представител адв. К. К. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът „Екосет” ЕООД е поръчал през 2007 г. на „АВ п.” ЕООД изработване на една кабина за преводачи „евростандарт 160х160х. 200”, алуминиува конструкция, а през 2008 г. е поръчал на „СИ д. и.” да изработи втора кабина за преводачи „евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция с размери 2 х/160х160х200/”. Приел е, че кабините са били изработени и са станали собственост на възложителя, който ги е заплатил. Кабините са били монтирани на поръчаното място в сградата на Академия на МВР. При формиране на този извод въззивният съд се е позовал на представената по делото фактура № 16 от 30.03.2007 г. за изработка и доставка на 1 бр. кабина за преводачи - евростандарт 160х160х200, алуминиева конструкция, издадена от „АВ п.” ЕООД с получател на стоката „Екосет” ЕООД, и на показанията на свидетеля К. В. - управител на „СИ д. и.” ЕООД, който е заявил пред съда, че дружеството „Екосет” ЕООД е възложило на фирмата му да изработи кабина за преводачи, алуминиева конструкция, която представлява една кабина, разделена на две части, и че тази кабина била изработена и монтирана в сградата на Академията, като достъп за монтирането й е бил осигурен от представител на ищеца. Съдът е намерил за недоказани възраженията на ответника, че кабините са изработени по негова поръчка заедно с изработването на алуминиева дограма за обект „Зала за конференции”, възложена на „СИд. и.” ЕООД, като е посочил, че не се установява изработването на кабините да е част от тази поръчка, в какъвто смисъл са и показанията на управителя на „СИ д. и.” ЕООД, според когото кабинката за преводачи е била поръчана и заплатена от „Екосет” ЕООД. С оглед на това и доколкото по делото не е било спорно, че на територията на Академията на МВР се намират само две преводачески кабини с посочените размери, въззивният съд е приел, че е доказана идентичността на процесните кабини с тези, придобити от ищеца на основание сключените два договора за тяхната изработка.

В решение № 137 от 05.11.2018 г. по гр. д. № 4772/2017 г. на ВКС, І г. о., е прието, че при иск за защита на право на собственост върху реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия имот, така и на спорната реална част, като следва да се посочи точно мястото, което тя заема, чрез описание на нейните граници и площ. Посочено е, че индивидуализацията може да се извърши чрез скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, или чрез скица по предходен план, която може да се съпостави с действащия, или чрез скица на вещо лице, изготвена в хода на делото.

Тази практика е неотносима към настоящия случай, тъй като делото няма за предмет спор за собственост на реална част от недвижим имот, поради което изискването за индивидуализация на вещта чрез изготвяне на скица, илюстрираща нейното местоположение, е неприложимо. Отделно от това, не е било спорно между страните, че предмет на спора за собственост са двете преводачески кабини, разположени в сградата на Академията на МВР – едната в т. нар. „Мраморна зала”, а другата - в зала „Европа”, т. е. местонахождението им е еднозначно определено.

В решение № 81 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 3752/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., е прието, че предмет на ревандикация може да бъде само индивидуално определена вещ, което е предпоставя посочване на съответните признаци с оглед индивидуализацията й. Когато се претендира движима вещ, ищецът следва да посочи основните й индивизуализиращи белези, които макар и да са в зависимост от вида на конкретната вещ, следва да са толкова на брой, че да са достатъчни за отграничаването й от всяка друга такава от същия вид.

Въззивното решение не противоречи на тази практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая ищецът е индивидуализирал претендираните от него движими вещи чрез посочване на техния вид /преводачески кабини/, материал, от който са изработени /алуминиева конструкция/, цвят, размери /160х160х200/, местоположение в сградата на Академията на МВР. С оглед обстоятелството, че по делото не е установено в сградата на Академията да се намират и други преводачески кабини, още по - малко от същия вид, размери и материал, въззивният съд е приел, че така посочените белези са достатъчни за индивидуализиране на вещите - предмет на спора за собственост. Изводът за идентичност на изработените по поръчка на ищеца и заплатени от него преводачески кабини с процесните е направен след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с тяхната изработка и монтаж в сградата на ответника.

Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по останалите три правни въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поставените въпроси са обуславящи изхода на делото, но нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им. Поставените въпроси не отговарят на тези изисквания, тъй като са намерили разрешение в съдебната практика, включително и сочената от касатора, според която движимите вещи, предмет на иск за собственост, се индивидуализират с посочване на белези, които в своята съвкупност са достатъчни да отграничат тази вещ от други от същия вид. Дали една движима вещ е достатъчно индивидуализирана е фактически въпрос, който се разрешава с оглед спецификите на всеки отделен случай.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1943 от 11.03.2020 г. по в. гр. д. № 4557/2019 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: