Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 3111/12.04.2021 г. от „Екосет“ ЕООД, чрез адв. К. К. за допълване на определение № 145 от 09.04.2021 г. по гр. д. № 3040/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя му разноски по делото за касационната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Академия на МВР – [населено място], представлявана от старши комисар доц. И. В., ректор, в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:

С определение № 145 от 09.04.2021 г. по гр. д. № 3040/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Академия на МВР – [населено място], представлявана от старши комисар доц. И. В. касационна жалба против решение № 1943 от 11.03.2020 г. по в. гр. д. № 3040/2020 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника Академия на МВР, че „Екосет” ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] е собственик на 1 бр. кабина за преводачи ”евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция, с размери 160х160х200, както и на 1 бр. кабина за преводачи „евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция с размери 2х /160х160х200/, находящи се на територията на Академия на МВР, и ответникът е осъден да предаде на дружеството владението върху посочените вещи. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника „Екосет“ ЕООД за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.

Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Видно от данните по делото, молителят „Екосет“ ЕООД е подал отговор на касационната жалба, изготвена от адв. К. К., към който е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. От това доказателство се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страната е договорила и молителя е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 20/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, представено е пълномощно, в което е отбелязано, че при сключването му договореното адвокатско възнаграждение е платено на 28.09.2020 г. Поради това настоящият състав намира ответникът по касационната жалба се следват сторените разноски. За неоснователно приема възражението, че се иска допълване на несъществуващ съдебен акт.

Наведеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В случая предявеният иск е осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост и предаване владението върху 1 бр. Кабина за преводачи „евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция, с размери 160х160х200, както и на 1 бр. кабина за преводачи „евростандарт 160х160х200”, алуминиева конструкция с размери 2х /160х160х200/, с посочена цена в исковата молба 3 900 лв. Минималното адвокатско възнаграждение по дела относно вещни права върху движими вещи е 400 лв. - чл. 7, ал. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е 500 лв. - чл. 9, ал. 3 от същата Наредба. Процесуалният представител на ответника по касация е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е заявил аргументирано становище както срещу редовността на касационната жалба, така и по предпоставките за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което не може да се приеме, че заплатеният от него адвокатски хонорар от 600 лв. за касационното производство е прекомерен.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 145 от 09.04.2021 г. по гр. д. № 3040/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., като ОСЪЖДА Академия на МВР – [населено място] да заплати на „Екосет” ЕООД разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер на 600 /шестстотин/ лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: