Производството е по чл. 274 ал. 2 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. срещу определение № 2838/29.12.2020 г. по ч. гр. д.№ 3475/20 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за предоставяне на правна помощ за изпълнение на указания, дадени от съда с разпореждане от 29.10.2020 г.. Оспорва се правилността на атакуваното определение, с довода, че страната не можела да си позволи ангажиране на адвокат, за приподписване на частната й жалба, във връзка с подаване на която са дадени указания с разпореждането от 29.10.2020 г., обстоятелствата за която невъзможност съдът от една страна е преценявал въз основа на остаряла декларация за семейно и имотно състояние, а от друга е бил длъжен служебно да направи съответните справки в НАП, НОИ и Агенция по вписванията.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

С тук атакуваното определение, постановено по гр. д.№ 3475/20 г., Софийски апелативен съд е отказал предоставянето на правна помощ на С. С., във връзка с подадената от същия и предмет на инстанционен контрол по така посоченото дело, частна жалба срещу определение № 12161/29.07.2020 г. по гр. д.№ 422/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса, в размер на 15 лева, по подадена от него частна жалба срещу определението № 23377/ 09.10.2019 г. по гр. д.№ 422 /2019 г. на СГС. Последното също има за предмет оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса по подадена от същата страна частна касационна жалба срещу определение № 1207/16.01.2019 г. по гр. д.№ 422/2019 г. на СГС, с което е потвърдено определение от 07.11.2018 г. по гр. д. № 22337/2015 г. на Софийски районен съд, за оставяне без уважение молба с идентичен предмет – освобождаване от държавна такса, но по подадена частна жалба срещу определение на същия съд от 09.07.2018 г. за оставяне без уважение молбата на С. С. за освобождаване от държавна такса по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, постановено по гр. д.№ 22337/2015 г..

Софийски апелативен съд е оставил без движение частната жалба срещу определение № 12161/29.07.2020 г. по гр. д.№ 422/2019 г. на Софийски градски съд, с указания до жалбоподателя да приподпише същата и л и да упълномощи адвокат, за приподписването й, с оглед предходно оттегляне упълномощаването на съпругата си - С. С., подала частната жалба. Жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ, поради невъзможност да разбере указанията, съответно да ги изпълни. С тук атакуваното определение му е отказана правна помощ, по съображения, че имущественото и здравословното му състояние не обосновават нужда от такава - притежание на по Ѕ ид. част от недвижими имоти / апартаменти / във В. и София и малоценен селски имот, от които би могъл да получава доходи и добро здравословно състояние, позволяващо упражняване на трудова дейност. Отделно съдът се е позовал на чл. 24 ЗПП, според който правна помощ по чл. 21 т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на страната и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, макар да не е изложил съображения за конкретната в случая хипотеза, която намира за осъществила се.

Частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е указал паралелната, равностойна на подписването от адвокат, възможност за лично подписване на частната жалба от С. С., поради нужда единствено от потвърждаване обстоятелството, че изхожда от него и съответства на волята му, доколкото предходно е подадена от съпругата му – адвокат, но упълномощаването й е последващо оттеглено. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, следователно: не се нуждае от задължително приподписване от адвокат, съгласно чл. 284 ал. 2 вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК, нито от изготвяне на изложение с основания за допускане на касационно обжалване. Указанията на съда са абсолютно ясни и разбираеми. На фона на преждеизложените процесуални действия, твърдението на страната за неразбиране на указаното е несериозно. От друга страна, жалбоподателят не е заявил неяснота и неразбиране на съдържанието на изходящата от предходния му пълномощник частна жалба, нито неяснота относно обекта на атакуване със същата.

Съгласно чл. 23 ал. 1 ЗПП, системата за правна помощ по чл. 21 т. 3 - като единствено относима към настоящия случай хипотеза за оказване на правна помощ – обхваща случаите, при които по силата на закона задължително се предвижда адвокатска защита или представителство. Очевидно не такъв е настоящия случай, в който страната единствено следва да потвърди с личен подпис вече обективираната си воля и тази опция е напълно достатъчна и равностойна на указаната алтернативна - за приподписване частната жалба от адвокат.

Несъстоятелно е и възражението, за преценявано имуществено състояние, съгласно чл. 23 ал. 4 ЗПП, въз основа на неактуализирана ДСИС. Видно от изложеното в параграф последен на стр. 1 от настоящото определение, считано от 09.07.2018 г. и до момента, точно имущественото състояние на страната е единствен предмет на инициираните, очевидно тенденциозно, производства. Следователно, същата не е поставена в позиция на процесуална изненада и резултат единствено на собственото й бездействие е неотчитането на промяна в релевантните, за преценката по реда на чл. 23 ал. 4 ЗПП, обстоятелства. Впрочем, такава промяна не се и твърди, с посочване на конкретни, несъобразени от съда обстоятелства, които биха обосновали различен от формирания извод.

Размерът на дължимата такса / 15 лева /, не се явява непосилен, с оглед имущественото състояние на страната / вкл. само въз основа получаваното от нея трудово възнаграждение, без да е декларирала преустановяване на трудова дейност или промяна в размера му, установен по делото /, за изначално / още при обжалване определението от 09.07.2018 г. на СРС / разрешаване на въпроса за правото й да се ползва от облекчението по чл. 83 ал. 2 ГПК, ако действително това би бил правния й интерес. Превратното упражняване на процесуални права, макар да не попада пряко в никоя от хипотезите на чл. 24 ЗПП, не следва да бъде толерирано, като противоречащо на принципа за добросъвестност, въведен с чл. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2838/29.12.2020 г. по ч. гр. д.№ 3475/20 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: