Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. П. П. от [населено място], действаща лично и като законен представител на малолетното си дете М. Е. П., против решение № 6416 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 5534 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗСУ-51 / 02.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Люлин.

Изложените твърдения за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция „Социално подпомагане” –Люлин е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ЗСУ-51 от 02.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Люлин, с която Е. П. П. е настанена в Център за временно настаняване „С. Д” в [населено място],[жк], в частта за срока на настаняване - до три месеца, считано от 14.04.2017 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна Административен съд София – град е обосновал извод за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Поисканата от лицето социална услуга е предоставена, а срокът за настаняване в център за временно настаняване е не повече от три месеца в рамките на календарната година съгласно в § 1, т. 23...