Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], представлявано от управителя И. В. Х., против Решение № 1293/28.02.2018 г., постановено по административно дело № 7418/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Решението се оспорва в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2216-1003197-091-001/08.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1781/25.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С., относно допълнително начислен ДДС в размер на 60 663, 49 лева, във връзка с доставки на международен транспорт и непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 43 169, 76 лева, както и в частта на присъдените разноски в полза на Дирекция „ОДОП” гр. С..
В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съдебния състав за нереалност на процесните доставки на услуги, както и се излагат доводи за това, че са налице предпоставките за установяване на осъществения международен транспорт. Твърди се, че аргументите на съда били неправилни, нелогични и несъответстващи на събраните доказателства по делото и на приложимия закон. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт, ведно с присъждане на сторените разноски.
Ответната страна, Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. С. се представлява от юрисконсулт З., която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, както и да се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на [фирма] са определени задължения за данък върху добавената стойност в резултата на допълнително начислен ДДС поради недоказан международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС и отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
Съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалното изпълнение на услуги от страна на дружествата – доставчици, а относно международния транспорт на стоки от страна на ревизираното дружество не са били доказани предпоставките на чл. 23, ал. 1 ППЗДДС. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя възражения. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби.
Правилно съдът е възложил на жалбоподателя доказателствената тежест за установяване реалността на процесните доставки, както и на обстоятелствата, свързани с международния транспорт на стоки.
Относно допълнително начисления данък по фактури, обективиращи международен транспорт на стоки, съдебният състав е анализирал приложимата за случая разпоредба на чл. 23, ал. 1 ППЗДДС и установените по делото факти, след което е приел за обоснован и законосъобразен ревизионния акт в тази му част. Съгласно посочената разпоредба, за доказване на международен транспорт на стоки, доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен, с международни превозни документи, в които е вписан като превозвач и с фактура за доставката. В конкретния случай е установено, че ревизираното дружество притежава лиценз за международен превоз на товари на територията на ЕИО, но няма разрешително за осъществяване на транспорт на територията на Русия и Турция, обстоятелство което е установено след извършена справка от Министерство на транспорта. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, изисква за извършване на международни превози на товари превозвачът да разполага освен с лиценз на Общността, така също и с разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Р. Б е страна. На следващо място, правилно съдът е приел, че достоверността на представените по делото копия от международни товарителници е опровергана посредством събраните от приходните органи доказателства. Ревизираното дружество е твърдяло, че осъществявало международен транспорт на стоки от/до Русия и Турция, които държави не са членове на Европейския съюз, като преминаването през техните граници, които са външни за съюза, изисква наличието на граничен и на митнически контрол. Установено е, че шофьорите, назначени към [фирма], не са преминавали през тези граници на посочените в товарителниците дати. Освен това, след изискана информация от приходните органи на Турция и Русия по реда на СИДДО е констатирано, че ревизираното дружество не се е намирало в търговски взаимоотношения с посочените във фактурите и товарителниците чуждестранни дружества.
Преценката за реалност на услугите, обективирани във фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици, е била извършена въз основа на следните факти : Услугите са свързани с вътрешно и външно почистване на ТИР композиции, ремонтни дейности, ушиване на калъфи за седалки, ушиване, подлепване и кантиране на брезент, рекламни, финансови, посреднически услуги, изготвяне и поддръжка на интернет сайт. При извършената насрещна проверка на доставчиците и изискваните им документи, същите не са представили доказателства за кадрови ресурс, наличие на активи и осъществени разходи за закупуване на материали, вложени при извършване на услугите, тяхното заприходяване и изписване, както и не е представена информация за формиране на крайните цени по фактурите. Представени са процесните фактури и приемо-предевателни протоколи, но същите са със съдържание, от което не се установяват конкретните елементи по осъществяване на услугите, като времетраене, период, място, обем, конкретните лица, които са ги извършили. Освен това, отразените в протоколите факти не са подкрепени от други доказателства, каквито несъмнено биха били налични, в случай, че дейностите са били действително извършени. Относно фактурираните рекламни услуги не са представени доказателства за лицата, извършили разпространение на рекламните листовки, документи за извършени от тях транспортни разходи, заповеди за командироване. Финансовите и компютърните услуги са специфични по своя характер и предполагат да бъдат извършени от лица с необходимата квалификация, като следва да е налице и реален резултат от извършването им, но доказателства в тази насока не са събрани по делото. Относно услугите по извършването на различни ремонтни дейности на ТИР композициите, почистване и ушиване на калъфи и брезент отново не са ангажирани доказателства за лицата, които са осъществили тези дейности, активите, посредством които са извършени, както и изразходваните средства и материали. Посредническите услуги касаят намиране на клиенти на ревизираното дружество, което предполага водене на кореспонденция, срещи, разговори, доказателства за които не са налични, като освен това в представените документи се сочат дружества, които вече са били в търговски отношения с [фирма]. Следва да се отбележи също така, че от страна на доставчиците не е бил осигурен достъп до счетоводната им отчетност, което възпрепятствало приходните органи да извършват проверка в цялост на спорните обстоятелства. В този смисъл е приложимо Решението на СЕС от 21.06.2012 г. по обединени дела С-80/2011 и С-142/2011, съгласно което редовната и подробна счетоводна отчетност е гаранция за предотвратяване на злоупотреба с права, тъй като само по този начин може да се направи съпоставка на счетоводните записвания при доставчика с представените документи. Въз основа на така установените факти и съответните им правни изводи, обосновано Административен съд – София град е приел, че в хода на ревизионното и съдебно производство от страна на жалбоподателя не е доказано реалното изпълнение на възложените услуги от страна на дружествата – доставчици, поради което установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС следва да бъдат потвърдени.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт и е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 568, 33 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1293/28.02.2018 г., постановено по административно дело № 7418/2017 г. по описа на Административен съд – София град, в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап.[номер], представлявано от управителя И. В. Х., да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 568, 33 лева. Решението не подлежи на обжалване.