Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет-Ветрино област В., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 664 от 27.03.2018г., постановено по адм. дело № 66/2018г. по описа на Административен съд – Варна.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не е доказан правният интерес на оспорващата атакуваното решение на ОбСот оспорване на акта, тъй като съдът не е допуснал събирането на поисканите в тази връзка доказателства. Намира, че след като не са безспорно установени фактите на деклариране на имота и на заплащане на такса битови отпадъци, то не е обоснован правният интерес от оспорването на административния акт. Счита, че при неговото издаване административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като предложението за приемането му е направено от кмета и ОбС е бил длъжен да го внесе за разглеждане в открито заседание. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на оспорването и присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Е. М. М. от [населено място],чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение № 229, б.”б” по Протокол № 18/22.12.2016г. на Общински съвет-Ветрино, с което е определен размер на такса за битови отпадъци за 2017г. за извършване на услугата „Поддържане на териториите за обществено ползване. Трансфери” за нежилищни имоти на физически лица в частта му за населеното място [населено място].
За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
С докладна записка № 0801-185/14.12.2016г. Кметът на О. В е предложил на Общинския съвет да приеме посочените размери на такса битови отпадъци за 2017г. за извършваните услуги предвид приложените 5 броя таблици относно планираните разходи за дейности и населени места.
С покана изх.№ ОбС 0801-55/14.12.2016г., председателят на ОбС-Ветрино е свикал провеждането на осемнадесето редовно заседание на Общинския съвет за 22.12.2016г., при посочен дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на Кмета на общината за приемане на план-сметката за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на ТБО и за поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места на О. В през 2017г., както и докладна записка на кмета относно определяне на размера на такса смет за 2017г.
С протокол от съвместно заседание на всички постоянни комисии в ОбС-Ветрино, проведено на 21.12.2016г. са приети предложените от кмета проекти за решения по коментираните докладни записки. На 22.12.2016г. е проведено осемнадесетото редовно заседание на ОбС-Ветрино при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на Общината за определяне размера на такса смет за 2017г., за което е съставен протокол № 18 от същата дата. Гласувано е Решение № 229, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети размери на такса битови отпадъци за 2017г. за извършваните услуги. По оспорената б.”б” от решението е определена такса битови отпадъци – за поддържане териториите за обществено ползване, трансфери за физически лица с декларирани нежилищни имоти, която за населеното място [населено място] е в размер на 3, 23 промила върху данъчната оценка на имота. Решението е прието с мнозинство при гласували 9 от общо 13 присъствали общински съветници.
Протоколът, обективиращ оспореното решение е бил окачен на информационното табло на входа на сградата на общинската администрация на 27.12.2016г. и е бил свален на 01.02.2017г. Според изявлението на процесуалния представител на ответника, Протокол № 18/2016г. е бил публикуван на официалния сайт на О. В в седемдневен срок от приемане на акта, но в хода на съдебното производство доказателства за точната дата на неговото публикуване не се представени. В тази връзка е уточнено, че в следствие на хакерски атаки, оспореното решение било изтрито, поради което не може да бъдат представени доказателства за датата на неговото публикуване. Разделът „Решения на общински съвет” бил възстановяван многократно, но не е имало възможност това да стане с актуалните дати на публикациите на съответните актове. За установяването на тези релевантни обстоятелства е представен протокол за пробив в сигурността на официалния сайт на О. В от 06.06.2017г., съставен от представител на ТД [фирма] - поддържащо халдуер и софтуер в О. В, според който през 2016г. е имало 3 хакерски атаки в сайта на общината, а през 2017г. още две. В резултат на тях били изтрити документи от раздел обществени поръчки, раздел „Финанси и бюджет” и др.
С разпореждане от 18.021.2018г. първоинстанционният съд е дал изрични указания на ответника да посочи дали е съобщил оспорения акт чрез средствата за масово осведомяване и да представи доказателства за това. В отговор същият е посочил, че протоколът, съдържащ решението е бил разгласен единствено чрез публикация на сайта на общината и чрез окачването му на информационното табло в сградата на общината.
При тази фактическа установеност, решаващият състав е приел, че оспорването, инициирало съдебното производство, е релевирано от активно процесуално легитимирано лице, което съобразно НА № 129/07.09.2005г. е собственик на незастроено дворно място в [населено място], О. В с площ 2170 кв. м., урегулирано в три урегулирани поземлени имота. В това й качество за нея се създават задължения с обжалваното решение, отнасящо се до нежилищни имоти в строителните граници на [населено място]. Съдът е посочил, че съобразно чл. 64 вр. с 11 ЗМДТ, таксата битови отпадъци се заплаща именно от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, което и обосновава правния интерес на оспорващата. Приел е, че декларирането на имота и заплащането на ТБО за него е без правно значение, тъй като тя е длъжна да заплаща посочената такса и поради това е заинтересована да оспори решението, с което тя е определена. Без значение е и обстоятелството дали тя ползва имота, тъй като в случая се касае за определяне на такса за услугата поддържане чистотата на териториите и нейната дължимост не се влияе от това дали имотът се ползва или не.
Преценявайки законосъобразността на оспореното решение, решаващият състав е квалифицирал същото като общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, който има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на оспорената част от решението.
Приел е, че то е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 66 и чл. 69 АПК. Уточнил е, че не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организациите на заинтересованите лица или по друг подходящ начин откриването на производството по издаване на общия административен акт. Не са оповестени публично и формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта – писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта когато той е колективен; обществено обсъждане. Не е осигурена на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.
Така посочените процесуални нарушения са квалифицирани от съда като съществени, тъй като са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. Същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т. ч. без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица. В обобщение решаващият състав е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 184 АПК, обосноваващо извод за незаконосъобразност на оспореното решение.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустимо и правилен.
Неоснователни са доводите на касатора, че жалбоподателката Е. М. не е обосновала правния си интерес от оспорването на процесното решение на ОбС. Съобразно представения НА тя се легитимира като собственик на нежилищен имот в строителните граници на [населено място], а от там и като адресат на оспорения акт. По аргумент от чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, в приложимата редакция, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от с. з. - данъчно задължени лица, които са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, задължението за заплащане на такса за битови отпадъци е установено и възниква по силата на закона, с оглед на което ирелевантно за дължимостта му е декларирането на имота и заплащането на ТБО за него. Друг извод не следва от сочената от касатора норма на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, задължаваща собственика на имота да подаде данъчна декларация за облагането с годишен данък върху недвижимите имоти, тъй като неизпълнението на това задължение не рефлектира върху дължимостта на таксата за битови отпадъци, а е основание за ангажиране на административно - наказателната отговорност на данъчно задълженото лице – арг. от чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. Ето защо, като е приел, че жалбата е предявена при наличие на правен интерес и от лице, притежаващо право на оспорване, първоинстанционният съд правилно е приел, че тя е допустима и спорът следва да се разгледа по същество.
В унисон с трайното застъпваното от ВАС становище, че решението на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, с което ежегодно се определя размера на таксата за битови отпадъци, притежава спецификите на общ административен акт, решаващият състав обосновано е анализирал спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 66-72 АПК. В тази връзка несподелима е тезата на касатора, че приложението им се деригора в хипотезите, при които предложението за приемане на оспорения акт е направено от Кмета и по аргумент от чл. 68 ЗМДТ решението, с което се изменя начина на определяне и размера на ТБО следва да се приеме до края на годината, предхождаща тази, за която се отнася. Спазването на забраната по чл. 68 ЗМДТ е обусловена от своевременната организация на конкретната дейност на ОбС, а отлагането на приемането на решението по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА за края на месец декември 2016г. не отменя необходимостта от спазването на производствените правила по чл. 66 и чл. 69 АПК. След като уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт не е извършено по предвидения в АПК ред, нито са определени формите на участие на заинтересованите лица в производството, то правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решението на Обс. Т. нарушения следва да се квалифицират като съществени, тъй като са рефлектирали върху обективираната крайна воля на органа и са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството. Ето защо, като е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 вр. с 184 АПК и е отменил оспореното решение като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 664 от 27.03.2018г., постановено по адм. дело № 66/2018г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Общински съвет - Ветрино да заплати на Е. М. М. от [населено място] сумата от 300 лв., представляваща осъществените в касационното производство разноски. Решението не подлежи на обжалване.