Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по оспорване, подадено от И. Х. И. срещу Заповед № ЧР-16-561/02.12.2016 г., издадена от министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че е налице нарушение при уведомяването му за оспорената заповед, съкращаването на щатната му бройка е фиктивно и административният орган не е упражнил правомощията си при спазване на принципите по чл. 6, ал. 2 от АПК, чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Без изрично да се позовава на това като нарушение се посочва и обстоятелството, че оспорената заповед е издадена по време на ползван отпуск за временна неработоспособност. В пледоарията по същество на спора процесуалният представител на жалбоподателя изтъква, че на И. И. не е предложена друга длъжност от незаетите щатни бройки. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на младежта и спорта изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни писмени съображения. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С оспорената Заповед № ЧР-16-561/01.12.2016 г., издадена от министъра на младежта и спорта на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Х. И. за длъжността [наименование], с ранг І-ви младши в Инспекторат по...