Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Д., регистриран като [фирма], подадена чрез пълномощник – адвокат М. К., срещу Решение № 2281/19.12.2017 г., постановено по административно дело № 2810/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-16001615008653-091-001/05.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 710/13.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П., относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди от 15.01.2011 г. до 31.12.2012 г. в общ размер на 22 662, 92 лева, допълнително установен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 2 754, 94 лева и 756, 66 лева, както и вноски за здравно осигуряване за 2011 г. в размер на 1 199, 94 лева и за 2012 г. в размер на 212, 83 лева, ведно със законните лихви върху посочените суми.

В касационната жалба се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи, изведени въз основа на информацията, предоставена от спедиторските фирми, контрагенти на ревизираното лице, като се твърди, че същата била непълна, тъй като липсвало данни за върнатите стоки. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това.

Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП” гр. П. се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила оспореното решение, по съображения, развити в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита,...