Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Решение № 1709/27.10.2016 г. по адм. дело № 841/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ 373/15.01.2016 г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б. в частта, която е потвърдена с Решение № 70-00-1611/3/28.03.2016 г. на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б..

Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че частният съдебен изпълнител е извършил неправилно разпределение на събраната сума след извършената публична продан на процесния имот и на основание чл. 18, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) са погасени задълженията, установени с АУЗД в потвърдената част от решаващия орган. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като настоящата инстанция отмени АУЗД в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при О. Б, представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) вх. № 10262/06.07.2010 г. касаторът [фирма] е декларирал 1/2 идеална част от търговски обект - магазин, находящ се в [населено място], [улица]. В декларацията е посочено, че притежаваната от декларатора идеална част от магазин се равнява на 23, 12 кв. м. За имота е декларирана отчетна стойност в размер на 35 000 лв.

С АУЗД № АУ 373/15.01.2016 г. на главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на [фирма] за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2011 - 2015 г. общо в размер на 1 443, 05 лв. и лихви за просрочие в размер на 355, 67 лв. АУЗД е отменен с Решение № 70-00-1611/3/28.03.2016 г. на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б. в частта, с която на [фирма] са установени публични общински вземания - ДНИ и ТБО за периода от 01.03.2014 г до 31.12.2015 г. В останалата част АУЗД е потвърден.

В потвърдената част АУЗД е предмет на оспорване пред административния съд. Между страните не се спори, че през процесния период от м. януари 2011 г. до м. февруари 2014 г. включително, за който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, недвижимият имот - 1/2 идеална част от магазин, е собственост на жалбоподателя. Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, неговата форма, приложението на процесуалния и материалния закон и е обосновал извод за законосъобразност на АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От представеното Постановление за възлагане с изх. № 1940/16.01.2014 г. и протокол за разпределение с изх. № 8723/10.03.2014 г. съдът правилно е установил, че имотът е продаден на публична продан. Постановлението за възлагане на недвижим имот от 16.01.2014 г. е влязло в сила на 14.02.2014 г. От представеното от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) разпределение № 8723/10.03.2014 г. се установява, че на основание чл. 136, т. 6 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) на НАП е разпределена сумата от 22 035.35 лв. Установените с процесния АУЗД задължения не са включени в разпределението и не са изплатени на община Б. от стойността на продадения имот. Правилно съдът е отбелязал, че законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение не е предмет на проверка в производството по оспорване на АУЗД. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания, каквито съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 и 3 ДОПК са задълженията за ДНИ и ТБО, се събират по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), но само ако в закон не е предвидено друго. В чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ изрично е предвидено друго - принудителното събиране на данъците и на таксите по ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) или от съдебен изпълнител по реда на ГПК (Г. П. К). Законодателят е установил правото на органа, компетентен да установи публичните задължения, да възложи събирането им или на публичен изпълнител, или на съдебен изпълнител. Със същата разпоредба е определен и редът, по който всеки от изпълнителите събира публичното вземане. В случая касационният жалбоподател не представя доказателства, че на частния съдебен изпълнител е възложено събирането на процесните публични общински вземания, нито че е проведена успешно защита срещу извършеното разпределение. При така установените факти и обстоятелства съдът правилно е приел, че на основание чл. 11 от ЗМДТ за [фирма] е възникнало задължение за заплащане на ДНИ и на основание чл. 64 от ЗМДТ - задължение за заплащане на ТБО, които не са погасени към датата на установяването им. Поради дължимостта на установените с акта задължения за ДНИ и ТБО, които не са заплатени в законоустановения срок, правилно на [фирма] са установени и задължения за лихва за просрочие.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не се дължи поради неучастие на процесуален представител на ответника в проведеното открито съдебно заседание в касационното производство. Осъществената правна помощ от юрк. М. се изчерпва в представянето на писмен отговор по касационната жалба, в който единствено се иска да се остави в сила първоинстанционното решение и да се присъдят разноски. Конкретни съображения относно изложените касационни основания липсват.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1709/27.10.2016 г. по адм. дело № 841/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.