Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 37/10.03.2017 г., постановено по административно дело № 169/2016 г., Административен съд – Кюстендил е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Б. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу решение № 18/01.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № [ЕГН]/18.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отменено разпореждане № [ЕГН]/31.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) осъдил П. Б. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил разноски по делото в размер на 350 лв.

Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от П. Б. М., действащ чрез процесуалния представител адв. Б.. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на решението и разпореждането на ТП на НОИ – Кюстендил или връщане на делото за разглеждане от друг състав на Кюстендилския административен съд. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна...