Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на М. М. С. против решение № 2331 от 06.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1237 от 2016 г. по описа на Административния съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради което се иска да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена.

Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] (ОДМВР – [населено място]), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Правилно са отхвърлени искове на С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОДМВР - [населено място], поради това, че не са налице предпоставките на Закон за ангажиране на предвидената отговорност за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, както и за неимуществени вреди.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от М. М. С. иск против ОДМВР – [населено място] за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди, претърпени в следствие на противоправни фактически действия на служители на ответника, както следва:

- противоправно фактическо действие, изразяващо се в отнемане на личната карта на С. на 19.11.2013 г., съчетано с бездействие...