Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик против решение № 472 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 288 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение № 1012-12-12 / 17.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 45, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 40, ал. 1 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата А. А. П. от [населено място], обл. Пазарджик, е оспорила касационната жалба в писмено възражение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № 1012-12-12 от 17.03.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърдените с него разпореждания № 0-12-000-00-01082354 от 26.01.2017 г., № 0-12-000-00-0108355 от 26.01.2017 г. и №0-12-000-00-01082359 от 26.01.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на А. А. П. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, по съображение, че през периодите от 18.03.2016 г. до 02.06.2016 г. (общо 77 календарни...