Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Е.С и Б.С и двамата от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. К.Р, против решение № 2337 от 29.04.2020 г., постановено по административно дело № 3312/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-20-128/29.06.2015 г. на заместник министъра на здравеопазването.

По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторите искат отмяна на атакуваното решение и процесната заповед № РД-20-128/29.06.2015 г. на заместник министъра на здравеопазването, като бъде осъден ответника да заплати на касационните жалбоподатели сума в общ размер на 16 000 евро. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение на повереника им за оказаната им от него безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за двете инстанции в двете съдебни производства.

Ответникът по касация – управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния представител гл. юрк. В.Т, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен...