Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи /ГДНП/ чрез процесуален представител против решение № 2501/12.05.2020г. по адм. д. № 9279/2019 г. на Административен съд – София-град в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Национална полиция" при МВР е осъдена да заплати на Е.П, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сума в общ размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни административни актове, издадени от директора на ГДНП, както следва: обезщетение в размер на 1000 лв. за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед № 3286з-2103/23.05.2018 г., заедно с лихва 14.72 лв, считано от 18.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 09.08.2019 г.; обезщетение в размер на 1000 лв. за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед № 3286з-3627/07.09.2018 г., заедно с лихва в размер на 36.39 лв. считано от 01.04.2019 г. до 09.08.2019 г.; обезщетение в размер на 1000 лв за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед № 3286з-112/08.01.2019 г., заедно с лихва в размер на 20.84 лв., считано от 14.06.2019 г. до 09.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.08.2019 г. до датата на окончателното плащане на главницата.

Касаторът ГДНП чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подържа, че налагането на дисциплинарни наказания за извършени нарушения на служебната дисциплина не е част от кръга дейности, които административният орган осъществява в изпълнение на функциите си, поради което не е налице административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Макар да не изтъква изрично основанията съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът сочи, че съдът неправилно кредитирал свидетелските...