Производството е по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на Ц.М, в качеството му на синдик на [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], седалище [населено място], [улица], с правно основание чл. 239 т. 4 и т. 5 АПК.

Депозирано е становище от [фирма], ЕИК[ЕИК], с което искането се оспорва.

В молбата за отмяна искателят иска отмяна на влязло в сила решение № 529 от 14 януари 2020 г. на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. № 6439/2019 г. Твърди наличие на основанията, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК.

Относно основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК.

Излагат се доводи, че между същите страни - [фирма](н.) и [фирма](н.) е налице влязло в сила решение на Софийски градски съд, търговско отделение, по т. д. № 627/2017 г. на VІ-7 състав, с което съдът отхвърля искане на ищеца за присъждане на суми, разходвани за охрана на съсобствения мужду страните недвижим имот с правно основание чл. 694 ТЗ, вр. чл. 30 ал. 3 ЗС. Твърди се, че производствата, респ. решенията по адм. д. № 6439/2019 г. на ВАС и т. д. № 627/2017 г. на VІ-7 състав на СГС са между същите страни, макар и в друго процесуално качество и касаят една и съща заповед на кмета на [община] (косвено по реда на чл. 17 ГПК в търговското дело).

Настоящият състав не приема тезата на искателя за наличие онованието на чл. 239, т. 4 АПК. Текстът на нормата гласи, че на отмяна подлежи съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В тази връзка е и тълкувателно решение № 6 от 25 ноември 2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС,...