Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Кукуш, №1, представлявано заедно от изпълнителните директори А.Д и М.М, чрез адв.. Д, срещу решение №8362/23.12.2019 г. постановено по адм. д.№8349 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване/АПВ/№П-29002919019911-004-001/15.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №928/31.05.2019 г., с който е отказано прихващане или възстановяване на сумата от 1 501 156.96 лв.
Според касатора не са обсъдени всички посочени при оспорването аргументи и направените в жалбата правни изводи. През цялото съдебно производство са навеждани твърдения, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК и е заявявано искане съдът да се произнесе относно лихвата която се дължи.
Не е съобразен фактът, че дължимите лихви присъдени с решение № 13405 от 05.11.2018 г., постановено по адм. д.№6784/2018 г., в размер на 5 197 709.89 лв. са изцяло платени на 06.11.2018 г. и други задължения по РА №Р-29-1400033-091-001/09.09.2015 г. не са дължими.
Силата на пресъдено нещо на решение № 13405 от 05.11.2018 г., постановено по адм. д.№6784/2018 г. се разпростира само и единствено върху главница в размер на 7 715 749.35 лв. и лихви в размер на 5 197 709.89 лв. Никоя от страните не може да разширява силата на пресъдено нещо независимо какво е вътрешното й убеждение или начина на тълкуване на приложимия закон.
Мотивите на решението не се ползват със СПН, тъй като в тях се съдържат много други констатации на съда въз основа на които той е постановил решението си.
Според касатора при постановяване на атакуваното решение не е съобразено и приетото по тълкувателно решение №6/25.11.2000 г. на ВАС. Съгласно мотивите му, СПН се прилага независимо от искането и изхода на делото т. е. решението се прилага само спрямо това което е очертано в диспозитива - в конкретния случай това е законосъобразно установени задължения само в размер на главница 7 715 749.35 лв. и лихва 5 197 709.89 лв.
Ето защо при обжалването се твърди, че органът по приходите е излязъл извън обективните предели на СПН и е усвоил суми, които са недължими. Това е дало основание дружеството да поиска възстановяване на недължимо платени суми. Чрез действията си органът по приходите е оспорил СПН на постановеното от ВАС решение.
Позоваването на чл. 175 от ДОПК е некоректно и не следва да се подкрепя.
Въз основа на горните твърдения, подробно обосновани в касационната жалба се иска атакуваното решение да бъде отменено изцяло, като ес постанови друго, с което да се отмени АПВ №П-29002919019911-004-001/15.02.2019 г. на органите по приходите, потвърден с решение №928/31.05.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-София.
Претендира присъждане на разноски, за които са представени доказателства, че са платени между страните.
Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП”-София, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е правилно и законосъобразно, като моли да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложен материален закон. Изводът на съдът, че сумата от 1 501 157.96 лв. представлява лихва за забава върху невнесена главница за периода от 10.09.2015 г. до 06.11.2018 г. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество.
Предмет на оспорване пред АССГ е бил АПВ №П-29002919019911-004-001/15.02.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден изцяло с решение №928/31.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- София, с който е отказано възстановяване на недължимо платена лихва за забава в размер на 1 501 156.96 лв. за периода от 10.09.2015 г. до 06.11.2018 г. върху невнесена главница за корпоративен данък установен с РА №Р-29-1400033091-001/09.09.2015 г.
След обжалване ревизионният акт е отменен частично, като с решение № 13405 от 05.11.2018 г., постановено по адм. д.№6784/2018 г. по описа на ВАС. Съгласно диспозитива на решението РА е законосъобразен по отношение на установените с него задължения по ЗКПО за 2008 г., в размер на главница 7 715 749.35 лв. и лихва 5 197 709.89 лв. Сумите са внесени на 06.11.2018 г. Органите по приходите са приели, че върху установите с ревизионния акт задължения се дължи лихва за забава от момента на издаването му до окончателното плащане, тъй като задължението не е платено в срок. Във връзка с това задължение е образувано е изпълнително дело №180603716 и от данъчно осигурителната сметка на „А1 България“ ЕАД са погасени задължения в размер на 1 501 156.96 лв.
При тази фактическа обстановка решаващият състав на АССГ е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, като не са допуснати нарушения на административно производствените правила, правилно е приложен и материалният закон.
По направените възражения от „А1 България” ЕАД, съдът е изложил мотиви, че в производството по настоящето дело не следва да се проверява дали кореспонденцията между Министерство на финансите и дружеството представлява указания по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Обсъждането на този въпрос е следвало да се направи при обжалване на РА, въз основа на който е установена главницата на задължението за корпоративен данък. Повторното обсъждане на този въпрос в настоящото производство би довело до пререшаване на спор, по който има влязло в сила решение на АССГ. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до извод за законосъобразност на издадения АПВ. Крайният извод на съда се споделя от настоящата инстанция.
Неоснователно касаторът твърди, че при издаване на административният акт, е пренебрегната силата на пресъдено нещо на решение № 13405 от 05.11.2018 г., постановено по адм. д.№6784/2018 г., като съгласно диспозитива на това решение „А1 България“ ЕАД има задължения по РА в размер на главница 7 715 749.35 лв. и лихви в размер на 5 197 709.89 лв. При постановяване на съдебното решение спорът между страните е бил относно законосъобразността на установените с ревизионният акт задължения по ЗКПО за 2008 г. в определеният им размер на главница и лихви. Лихвата определена в РА е за периода на ревизията, т. е. от датата на възникване на задължението до датата на издаване на акта за установяването му. Тя е била предмет на съдебния спор и по нея се е произнесъл съдът, като е посочил какъв е размерът й - 5 197 709.89 лв. От моментът на издаване на РА, обаче до окончателното плащане на задължението на 06.11.2018 г. дружеството отново е било в забава и на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК дължи лихви.
Силата на пресъдено нещо на която се позовава касторът се отнася до предмета на спора, който е разрешен от съда. Предмет на обжалване пред АССГ по адм. д.№8636/2017 г. и съответно пред ВАС по адм. д.№6784/2018 г. е бил ревизионен акт №Р-29-1400033091-001/09.09.2015 г., с който на "А1 България" ЕАД са определени задължения за корпоративен данък за 2008 г. и лихви върху тях. СПН не може да се простира върху предмет, който не е бил част от правния спор и касае лихви за периода от 10.09.2015 г. до 06.11.2011 г., които са дължими по силата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9 от ЗКПО.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да обсъжда приложението на чл. 17, ал. 3 от ДОПК в настоящото производство. Разпоредбата е приложима за всички лихви и тъй като в настоящият спор задължението, което се твърди, че е неправилно погасено представлява лихви за забава, то следва да се отговори на въпроса дали е приложимо правилото на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. По разбиране на настоящият състав съдържанието на писмата на министъра на финансите възпроизвежда отделни законови текстове и евентуалното им принципно прилагане, а ревизионните актове не могат да се тълкуват като задължителни писмени указания. Неплащането на едно публично задължение в установения от закона срок води до забава, в която изпада лицето, тъй като не е изплатило задълженията си по ЗКПО за 2008 г. в срок., който е бил законово определенен. Поради това не може да се приеме, че на основание чл. 17, ал. 3 от ДОПК органите по приходите са извършили прихващане със недължимо задължение. Приетото от АССГ, макар да не се споделят от касационният състав не влияе върху правилността на крайният му извод за законосъобразност на процесния АПВ №П-29002919019911-004-001/15.02.2019 г..
По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
При този изход на спора, на ответника по касационната жалба, при съобразяване на материалния интерес по делото следва да се присъдят сторените в касационното производство деловодни разноски в размер на 14 033.47 лв., съгласно представения списък и доказателствата към него.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №8362 от 23.12.2019 г., постановено по адм. д.№8349 по описа на Административен съд София град за 2019 г.
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК131468980, гр. С., ул."Кукуш", №1, представлявано от А.Д и М.М да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 14 033.47 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.