Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К срещу Решение №152 от 07.07.2020 г. на Административен съд Кюстендил (АС - Кюстендил) по адм. дело № 533/2029 г.

С решението е отхвърлена жабата на общината срещу Решение №РД-02-36-1137 от 24.10.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 (ОП „РР”), с което е отказана верификация на разходи в размер на 116 926, 98 лв., по т. 1, и в размер на 2 362, 91 лв., по т. 2 от решението.

Касационният жалбоподател – О. К, счита обжалваното решение за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По т. 1 от решението, по отношение на неверифицираните разходи в размер на 116 926, 98 лв., сочи, че съдът не е обсъдил възражението на общината, че те представляват съпътстващи строително-монтажни работи (СМР), свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и за възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването.

В т. 5.4.6. от Насоките за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ОП „РР”, Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, процедура "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020" (Насоките за кандидатстване) са посочени „Допустими дейности” по процедурата. Безспорно е, че сградата не е клас на енергопотребление „С” и не е постигнала минимум 60% енергийни спестявания, поради което разходите не могат да бъдат отнесени към т. 5.4.6.3. от Насоките за кандидатстване. Независимо от това разходите по оспорения административен акт, са допустими, тъй като представляват съпътстващи работи, свързани с изпълнение на мерките за енергийна ефективност, които целят възстановяване на първоначалното състояние, по смисъла на т. 5.4.6.4 от Насоките за кандидатстване. Посоченото основание е самостоятелно и не е поставено в зависимост от изискването за постигане на минимум 60% енергийни спестявания.

Сградата е с плосък покрив и за нея е предвидена енергоспестяваща мярка топлинно изолиране. Видно от техническия паспорт на сградата мълниезащитата е съществувала преди извършването на СМР по проекта. Изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност е наложило възстановяването й след изпълнението на покривните работи на обекта.

Съпътстваща дейност, пряко свързана с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, представляват и дейностите финишно покритие, синтетична PVC мембрана за хидроизолация и т. н.

Такава дейност е и доставката и монтаж на гаражни метални врати корпус гаражи. Същите са топлоизолиращи и са ограждащ елемент, отделящ помещение с по-висока температура от такова с по-ниска, като по този начин допринасят за енергийната ефективност на обекта.

По отношение на неверифицираната сума от 2 362, 91 лв., по т. 2 от административния акт, излага, че при определянето на базата за изчислението й не са включени неверифицираните разходи по т. 1 от решението.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020, оспорва касационната жалба. Досежно т. 1 от обжалвания акт сочи, че нито една от дейностите, описани в него, не представлява съпътстваща мярка, свързана с изпълнение на мерки за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. Разходите за тези дейности не представляват допустими разходи. По т. 2 от акта сочи, че съгласно Насоките за кандидатстване, разходите за организация и управление не трябва да надвишават 2% от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта.

Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че О. К е бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по ОП "РР", процедура на директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – Кюстендил".

От общината е подадено окончателно искане за плащане по договора.

По т. 1 от Решение №РД-02-36-1137 от 24.10.2019 г. ръководителят на УО е приел, че по договор с „Евростилл МВР" ДЗЗД, разходи в размер на 116 926, 98 лв., са несъответни на условията за допустимост, посочени в чл. 57, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ и на основание чл. 84 във вр. с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) не се верифицират.

Посочил е, че в сключения ДБФП е заложен собствен принос за канализационна инсталация в размер на 4 300, 00 лв., отводнителна инсталация в размер на 3 200, 00 лв. и изкърпване на стъпала от мозайка по стълбищни клетки в размер на 3 200, 00 лв. В представения акт образец 19 са включени позиции за отводнителна инсталация на стойност 721, 27 лв., които е следвало да се отразят като собствен принос на бенефициера.

Според административния орган, в исканите за възстановяване разходи са включени дейности, които не са допустими за финансиране, тъй като сградата не е постигнала минимум 60% енергийни спестявания. Актуваните и платени позиции в общ размер на 116 205, 71 лв., подробно посочени в акта по пера, не се явяват енергоспестяващи мерки, не са част от мерките по конструктивно възстановяване/укрепване на сградите и не са мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда, съгласно Насоките за кандидатстване, поради което са недопустими за финансиране.

По т. 2 от решението ръководителят на УО е извършил проверка и за спазване на максимално заложените нива на съответните категории разходи, определени в т. 5.4.8.1 от Насоките за кандидатстване, и в Постановление №189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС №189). Установил е, че при общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване 774 219, 79 лв., максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 15 484, 40 лв. или 2% от преките допустими разходи. Същевременно отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление по проекта са в размер на 17 847, 31 лв., поради което е констатирано превишаване в размер на 2 362, 91 лв. За посочената сума е формиран извод за несъответствие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от ПМС № 189.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) съдът е установил, че мерките за енергийна ефективност не биха се постигнали, ако не се положи топлоизолация по покрива на сградата; че изпълнението на мълниезащита на сградата е задължително; че в одобрения инвестиционен проект е предвидена подмяна на дограма – външни врати на гараж. След изпълнението на предписаните енергоспестяващи мерки сградата на ОД на МВР ще достигне процент на енергийно спестяване от 58.19%. Вещото лице е заявило, че посочените в акта дейности касаещи покрива, фасадите и мълниезащитата не са част от конструкцията на сградата, а са довършителни работи по всяка от частите.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съдът е установил, че при общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване в размер на 774 219, 79 лв., максималният размер на разходите за организация и управление (2% от преките допустими разходи) не следва да надвишава 15 484, 40 лв. Отчетените разходи с натрупване по проекта са 17 847, 31 лв. и има надвишаване на максимално допустимия размер с 2 362, 91 лв.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че актът е в съответствие и с материалноправните разпоредби, както и с Насоките за кандидатстване.

По т. 1 от решението е посочил, че сградата на ОД на МВР - Кюстендил няма да достигне минимум 60% енергийни спестявания. Извършените и заявени за верификация и плащане дейности не са енергоспестяващи и не са мерки по конструктивно възстановяване/усилване на сградите. Поради това е направил извод, че те не са включени в допустимите за финансиране дейности в Насоките за кандидатстване и са недопустими за финансиране.

По т. 2 от решението е приел, че разходите в размер на 2 362, 91 лв. за организация и управление не са в съответствие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 във в. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, т. 5.4.8.1 от насоките за кандидатстване и ПМС 189, тъй като надвишават 2 % от стойността на преките допустими разходи. Решението е неправилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма.

По т. 1 от решението, за да откаже верификация на разхода от 116 926, 98 лв., органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съгласно точка 2 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, за да бъде един разход допустим, и с оглед на това верифициран от органа, трябва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случая Насоките за кандидатстване, както и в одобрения проект категории разходи.

По т. 1 от решението, относно разхода от 721, 27 лв., ръководителят на УО е приел, че бенефициерът не е представил отделни количествено-стойностни сметки съобразно отделните разходи за безвъзмездна финансова помощ и недопустими разходи, финансирани със собствени средства, както и отделни протоколи за извършени СМР. Посочил е, че съгласно количествено стойностна сметка към договора за безвъзмездна помощ, в собствен принос на бенефициера са включени: 1.) канализационна инсталация (4 300, 00 лв. без ДДС), 2.) отводнителна инсталация – водоскоци (3 200, 00 лв. без ДДС), 3.) извършване на стъпала от мозайка по стълбищни клетки (3 200, 00 лв. без ДДС). Разходите по горните дейности е следвало да бъдат отчетени по б. п. 53 „Недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта“. Съгласно представеният акт обр. 19 са включени позиции за отводнителна инсталация (на обща стойност 721, 27 лв. с ДДС), които е следвало да се отразят, като собствен принос на бенефициера.

Така посочените от органа фактически основания за отказ касаят правилното документиране на разхода и не съответстват на посоченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Ако органът все пак е счел, че следва да бъде отказано верифицирането на разхода от 721, 27 лв. на основание на това, че попада в категорията „Недопустими разходи“ от Насоките за кандидатстване, той би трябвало да посочи, в коя категория недопустими разходи попада, при отчитане на факта, че това е собствен принос на бенефициера.

Съдържанието на административния акт води до невъзможност съдът да извърши контрол за законосъобразност на направения от органа извод и до незаконосъобразност на решението в посочената част.

Относно оказа за верификация на разхода от 116 205, 71 лв., съдът намира следното:

С. Н за кандидатстване, т. 5.4.6. „Допустими дейности“, включително за административни сгради на държавната и общинската администрация са:

1.) дейности по конструктивно възстановяване/усилване, които са предписани като задължителни в техническото обследване;

2.) изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност;

3.) СМР които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и минимум 60% енергийни спестявания;

4.) съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването;

5.) обследвания за енергийна ефективност (вкл. оценка на разходната ефективност за инвестицията) и технически обследвания

6.) подобряване достъпа за лица с увреждания.

За да откаже верификация и плащане на разходи на обща стойност 116 205, 71 лв., ръководителят на УО се е позовал на факта, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки, сградата на ОД на МВР – Кюстендил ще достигне енергийно спестяване в размер на 58, 18%. Посочил е, че съгласно Насоките за кандидатстване „СМР които обхващат: ремонт на покрив; подмяна на асансьори; ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и минимум 60% енергийни спестявания”. Изложил е, че за административни сгради на общината могат да бъдат финансирани единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда, каквито отчетените от бенефициера не са.

В случая от актуваните от бенефициера, не са верифицирани разходи за дейности извършени на покрива (т. І) – демонтаж и изпълнение на СМР, извършени на фасадата (т. ІІ) – доставка и монтаж на гаражни метални врати, както и по част електро (т. V) - мълниезащитна инсталация.

Актуваните от бенефициера позиции, относно покрива (т. І) включват демонтажи: демонтаж на съществуващи шапки от поцинкована ламарина по бордове, демонтаж на компрометиран слой за наклон, демонтаж на съществуваща хидроизолация по покрив, както и пренасяне и изхвърляне на строителни отпадъци от покрив.

В приетата по делото СТЕ, основавайки се на Техническия паспорт на сградата № 244 от 18.07.2016 г., изискванията на ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) и Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (Наредба №7), вещото лице е посочило, че не би било възможно да се постигнат мерките за енергийна ефективност, без да се полага топлоизолация на покрива на сградата на ОД на МВР – Кюстендил. Посочило е, че съществуващият покрив е от стоманобетонова конструкция и представлява тъй наречения „топлинен мост”, който е необходимо да бъде топлоизолиран.

Според заключението на вещото лице, преди изпълнение на мерките за енергийна ефективност, респективно преди полагане на топлоизолацията, следва да се премахнат всички амортизирани елементи на плоския покрив. Съгласно т. 5.4.6.4 от Насоките за кандидатстване, допустими са дейностите, съпътстващи строителните и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност. От изложеното следва извода, че дейностите по демонтаж на покрива, както и пренасянето и изхвърлянето на строителни отпадъци са допустими, съгласно Насоките за кандидатстване, тъй като са свързани с мерките за енергийна ефективност.

Актуваните от бенефициера позиции относно покрива (т. І) включват и: т. 2 дейности по изпълнение на СМР, както следва: хидроизолация (покрив) PVC мембрана, геотекстил, доставка и монтаж на завършваща метална лайсна за хидроизолационна PVC мембрана, доставка и монтаж на шапка на коминни тела. Те съставляват дейности за възстановяване на първоначалното състояние на сградата, нарушено в резултат на обновяването, поради което са допустими, съгласно т. 5.4.6.4. от Насоките за кандидатстване, а съответно – допустими са и разходите за тях.

Актуваните от бенефициера дейности по част „електро” (т. V), свързани с изграждането на мълниезащитна инсталация (точки от 5.1. до 9.5. от административния акт), също са допустими за финансиране съгласно т. 5.4.6.4. от Насоките за кандидатстване. В заключението си вещото лице е посочило, че съгласно съществуващата правна регламентация, изпълнението на мълниезащита в сградата на ОД на МВР – Кюстендил е задължително, а съществуващата мълниезащитна инсталация в сградата е амортизирана и следва да бъде подменена. Ноторно е, че мълниезащитната инсталация се разполага на покрива. При сгради с плосък покрив, каквато се явява сградата на ОД на МВР - Кюстендил, дейността по изграждане на мълниезащитната инсталация се явява възстановяваща, защото обективно дейността по топлоизолацията на покрива не може да се извърши, без да се засегне съществуващата такава. Това е потвърдило и вещото лице в СТЕ, съгласно която „Изграждането на мълниезащита по съвременните норми реално представлява възстановяване на първоначалното състояние на покрива, тъй като мълниезащита винаги е имало и винаги е била задължителна”.

Актуваната позиция за дейност, извършена на фасадата (т. ІІ) - доставка и монтаж на гаражни метални врати, също се явява допустима, съгласно т. 5.4.6.2. от Насоките за кандидатстване.

Видно от заключението на вещото лице, предвиждането на топлоизолационни врати подпомага изискуемото намаляване на енергийните разходи и по същината си представлява мярка за енергийна ефективност. Вещото лице е посочило, че съгласно „Обследването за енергийна ефективност на сграда в експлоатация” от 2016 г. за сградата на ОД на МВР – Кюстендил, състоянието на външните прозорци и врати е незадоволително и е причина за реализиране на големи топлинни загуби.

В Техническия паспорт на сградата № 244 от 18.07.2016 г., част Б, т. 2 „Необходими мерки за поддържане на безопасната експлоатация на строежа и график за изпълнение на неотложните мерки”, сред задължителните мерки е предвидено и изпълнението на мерки за енергийна ефективност, а именно: подмяна на дограма (прозорци, врати, витрини и др.), където не е сменена дървената и метална дограма. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите (Наредба № 5), технически паспорт за съществуващ строеж се съставя след проведено обследване по реда на глава трета. В Глава трета от Наредба № 5 е предвидено, че обследването включва и съставяне на доклад за резултатите от обследването, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

С. С за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, издаден на 28.04.2016 г., външните врати са с коефициент на топлопреминаване 3, 12W/m2.K преди енергоспестяващите мерки и с предвиден коефициент на топлопреминаване 1, 40 след енергоспестяващите мерки.

В одобрения инвестиционен проект на бенефициера е посочено, че състоянието на външните прозорци и врати е незадоволително, като последното е причина за реализиране на големи топлинни загуби. Предвидено е да се подменят външните врати на отопляемия гараж.

С оглед на изложеното, разходите на обща стойност 116 205, 71 лв. не са недопустими. Те са извършени за допустими дейности, отговарят на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ условия и на основание чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от общите условия към ДБФП трябва да бъдат верифицирани.

По т. 2 от решението, съгласно която не е верифицирана сумата от 2 362, 91 лв. от отчетените разходи за организация и управление, първоинстанционният съд и органът са приели, че разходът е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и в нарушение на чл. 7, ал. 1, 2 и 3 ПМС № 189/2016 г., тъй като сумата надхвърля максимално допустимия размер от 2 % от общите допустими разходи по проекта.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, на която се е позовал органът, за да откаже верификация, за да бъде допустим разходът следва да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС № 189/2016 г. е регламентирано, че при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории разходи: 4.) разходи за организация и управление – до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. В т. 5.4.8.1. от Насоките за кандидатстване е регламентирано, че разходите за организация и управление по конкретната процедура не трябва да надвишават 2% от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта.

Безспорно, ако отчетените разходи не съответстват на посоченото изискване, те ще са недопустими. С оглед обаче на незаконосъобразността на акта в частта досежно разхода от 116 926, 98 лв., отразяващ се на общия размер на допустимите разходи, изводите на първоинстанционния съд и на органа за законосъобразност на решението, в частта досежно т. 2 от него, са неправилни, което прави оспорения акт незаконосъобразен и в тази му част.

Видно от гореизложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт е неправилен.

С оглед на това съдът следва да отмени решението с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу оспорения акт, както и в частта за разноските, да отмени акта и да изпрати преписката на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора направено от касатора искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройство, в чиято структура е органът – ответник, да му заплати направените и претендирани от касатора разноски в размер на 954, 32 лв. за държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №152 от 07.07.2020 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 533/2029 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №РД-02-36-1137 от 24.10.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020.

ИЗПРАЩА преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17 -19 да заплати на О. К, със седалище и адрес гр. К., пл. Велбъжд № 1 разноски по делото 954, 32 лв. (деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и две стотинки).

Решението е окончателно.