Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Областния управител на О. Д против решение № 123 от 02.06.2020 г., постановено по адм. дело № 51/2020 г. на Административен съд - Добрич, с което по жалба на Кмета на О. Б е отменена негова заповед № ДЖС- 09- 3/09.01.2020 г. за отмяна на акт № 4829/10.09.2010 г. за частна общинска собственост върху застроен вилен УПИ с площ 468 кв. м, находящ се в [населено място], [община], [област], в. з. [наименование], [адрес], кв. 26, УПИ V, по ПУП на в. з. [наименование], [населено място]. Касационният жалбоподател излага подробно мотивирани доводи, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Кмета на О. Б срещу заповед № ДЖС- 09- 3/09.01.2020 г.
Ответникът - Кметът на О. Б, чрез упълномощения си представител, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Добрич да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок за касационно обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Фактите по делото са правилно установени и накратко се свеждат до следното: На 10.09.2019г. е съставен и утвърден от Кмета на О. Б акт № 4829/10.09.2010 г. за частна общинска собственост върху застроен вилен УПИ с площ 468 кв. м, находящ се в [населено място], [община], [област], в. з. [наименование], [адрес], кв. 26, УПИ V, по ПУП на в. з. [наименование], [населено място]. Отбелязано е, че е налице отстъпено право на строеж на В.К. На 09.01.2020г. областният управител на област Д. е издал процесната заповед, с която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС е отменил горепосочения АЧОС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът застроен, както и, че е отреден за вилно строителство, като в мотивите си е цитирал документацията, на основата на която е изгредил изводите си в тази насока. Счел е още за безспорно и това, че за имота няма съставен акт за държавна собственост преди съставянето на отменения с оспорената заповед АЧОС.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Установено е от данните по делото, че с отменения акт за частна общинска собственост № 4829/10.09.2019 г. на Кмета на О. Б, на основание § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗИДЗОС/, е актуван като общински застроен вилен УПИ с площ 468 кв. м, находящ се в [населено място], [община], [област], в. з. [наименование], [адрес], кв. 26, УПИ V, по ПУП на в. з. [наименование], [населено място]. Цитираната правна норма предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
При тези данни необосновано административният съд е приел, че процесният недвижим имот представлява общинска собственост, поради което и законосъобразно е актуван като общински. Първоинстанционният съд не е отчел, че имотът има характер на застроен вилен УПИ и по делото не съществуват доказателства, че той е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквито са абсолютните предпоставки на § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Процесният имот е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗДС, защото не попада в хипотезата на посочения като правно основание за издаване на акта за общинска собственост § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Правото на собственост на държавата върху имотите, попадащи в нейното приложно поле, произтича директно по силата на закона, а не от съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата със силата на присъдено нещо. Изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен, а заповедта на областния управител е законосъобразна, тъй като издаването на такава заповед не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително.
В противоречие с чл. 79, ал. 3 ЗДС съдът е приел, че ако няма съставен предходен акт за държавна собственост, то областният управител следва да установи правото на държавата върху имота по общия исков ред, като с решението по гражданския спор се разреши въпроса за това чия е собствеността. След като по силата на чл. 2 и 3 ЗДС, а и в конкретния случай от изричния текст на § 42 ПЗР ЗИДЗОС следва, че имотът е държавна собственост, дори и същият да не е актуван като такъв, то не съответства на установения в ЗДС и ЗОС режим на държавната и общинската собственост вменяването в задължение на областния управител всеки път да предявява собственически искове, независимо че по силата на закона имотът е дефиниран като държавен. Именно за да се избегнат тези спорове е предвидена административната защита на държавната собственост по чл. 79, ал. 1 ЗДС. Такава защита за общинската собственост не е регламентирана и ако общината счита, че определен имот е нейна собственост, защото е спорно дали е държавна, то именно тя следва да предяви правата си по общия исков ред.
В конкретния случай е налице незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, поради което нормата на чл. 79, ал. 1 ЗДС, даваща засилена защита на държавната собственост, е приложима. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Цитираният текст изисква държавен имот да е актуван незаконосъобразно като общински и не вменява като специална предпоставка за осъществяване на защитата наличието на акт за държавна собственост или установяване с влязло в сила съдебно решение правото на собственост на държавата.
Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 79, ал. 1 ЗДС и § 42 ПЗР ЗИДЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Кмета на О. Б срещу заповед № ДЖС- 09- 3/09.01.2020 г. на областния управител на О. Д следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на заповедта, следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 270 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 123 от 02.06.2020 г., постановено по адм. дело № 51/2020 г. от Административен съд - Добрич, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на О. Б срещу заповед № ДЖС- 09- 3/09.01.2020 г. на областния управител на О. Д.
ОСЪЖДА О. Б да заплати на Областна администрация на област Д. сумата 270 /двеста и седемдесет/ лв. разноски. Решението е окончателно.