Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 срещу решение № 7/10 април 2020 година на Административен съд [населено място] по адм. д. № 56/2020 година, в частта с която е изменено негово решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Анализира като правилен съдебният акт в частта за установеното нарушение и нередност. В тази част съдебният акт не бил обжалван и е влязъл в сила. Оспорва като единствено неправилен извода на съда досежно основата на определената финансова корекция, в която част е изменен и административният акт. Твърди, че определеният с акта по чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) процентен показател корекция – 10% следвало при изпълнението на корекцията да се прилага спрямо допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ по договор № BG16RFOP001-1.005-0004-C01-U-03 с изпълнител [фирма]. В тази насока била спазена разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Изрично на стр. 2 от решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година посочвал, че размерът на корекцията ще бъде преизчисляван върху „реално отчетените и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнителя, финансирани със средства от ЕСИФ“. В този смисъл, като изменил административния акт, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който в тази част следвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отхвърли жалбата на [община] срещу решение № РД-02-36-8 от 06.01.2020 година на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 в частта за основата...