Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.К от [населено място] против решение № 364/02.03.2020г., постановено по административно дело № 2915/2019г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на кмета на [община] да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект - фургон в собствения му поземлен имот с идентификатор 37099.45.116 по КККР на [населено място], обективиран в писмо изх.№ УТ7-15/5 от 29.08.2019г.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с доказателствата по делото. Поради това моли за неговата отмяна.

Ответната страна - кметът на [община], не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ, административният съд е установил следната фактическа обстановка:

Касационният жалбоподател е собственик на поземлен имот – нива с площ от 9, 301 дка, находяща се в местността „Куру дере“ в землището на [населено място], [община], Варненска област. С решение по протокол № 4 от 15-17 юни 2010г. комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е променила предназначението на 9301 кв. м земеделска земя, представляваща имот № 045116, собственост на Г.К, за изграждането на обект „Производствено-складова дейност и офиси“. Между страните по делото не е спорно, че след издаване на посоченото решение по отношение на имота не са издавани разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. По делото не са събрани никакви доказателства, че в имота е изграден строеж.

Със заявление...