Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. Хемати, [гражданство], подадена чрез процесуалния му представител адвокат К.Г, срещу решение № 1594/05.03.2020 г. по адм. дело № 932/2020 г. на Административен съд-София град. С него е отхвърлен иска с правно основание чл. 25, ал. 1 във вр. ал. 3 АПК за осъждане на дирекция „Миграция“ да извърши дължимото по силата на чл. 31, ал. 3 ЗЧРБ фактическо действие. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – Дирекция „Миграция“-МВР не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за неоснователност.

Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Г. Хемати на основание чл. 256, ал. 1 АПК за осъждане на Дирекция „Миграция“ да извърши дължимото по силата на чл. 31, ал. 3 ЗЧРБ фактическо действие – връщане на доброволно предадения от ищеца национален паспорт. От данните по преписката е установено, че със заповед № 365з-4314/19.10.2018 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. В. на ищеца е приложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като на 26.10.2018 г. на основание чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ доброволно е предал националния си паспорт, за което е съставен приемно-предавателен протокол. Заповедта е отменена с влязло в сила решение на Върховния административен съд, в изпълнение на което на 18.11.2019 г. е издадена заповед № 5364з-2269 от директора на Дирекция „Миграция“ за прилагане на ПАМ „връщане...