Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ град Бургас, чрез юрк. Т.Ж обжалва решение № 749/26.06.2020 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 1002/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02000218003302-091-001/24.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас в оспорената част на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО.

В касационната жалба се твърди, че решението е засегнато от порока по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се излагат съображения за нарушение на материалния закон чл. 26, т. 1 и 7 ЗКПО при преценката на извършените от ревизираното дружество разходи за изграждане на улична водопроводна и канализационна мрежа в ПЗ Север, гр. Б.. Касационният жалбоподател счита, че в случая са извършени разходи, които не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество. Твърди, че с поемането за своя сметка на тези разходи за изграждане на ВиК инфраструктура, дружеството на практика замества общината в една от нейните функции. Създадените вещи са изключени от гражданския оборот и вещните права върху тях не могат да бъдат предмет на сделки т. е. няма как същите да участват като елемент от формираната себестойност на последващи продажби на недвижими имоти на трети лица.

Касаторът сочи, че в решението не са изложени мотиви относно включването на спорните разходи в продажната цена на УПИ. Поддържа, че изводите на съда за включване на процесните разходи в стойността на всеки от продаваните имоти, не се подкрепя от събраните при ревизията доказателства и приетите по делото експертизи. Поддържа становище, че разходите за инфраструктура не са разпределени и не участват в отчетната стойност на всяко УПИ, предмет на последваща продажба от ревизираното дружество на трети лица. По същество счита, че събраните в...