Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 9385 / 2021 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. В. към Агенция „Митници“, представен от юрисконсулт Тодорова, против решение № 1599/23.07.2021 г., постановено по адм. д. № 3080/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение с рег. № 32-312329/26.10.2020г. към MRN 19BG002002000908R8/21.01.2019 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Митническия кодекс на Съюза и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, 2, б. „б“ от Кодекса за една от стоките, за които е отхвърлена декларираната митническа стойност, а за други две стоки по митническата декларация е приложен метода по чл. 74, 3. Настоява на правилното прилагане с решението на митническия орган на разпоредбата на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение. Иска отмяна на съдебното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. В условията на евентуалност иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Атакува решението и в частта за разноските с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация „Рубо груп“ ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:
С оспореното пред АС Пловдив решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоки с № 3, № 9 и № 14 по митническа декларация MRN 19BG002002000908R8/21.01.2019 г. Определил е митническата стойност на внасяните от „Рубо груп“ ООД стоки по митническата декларация – за стока № 3 „постелки за врата и под – 1 730 бр./КТ. (от идкуствени материали, текстил и ПВЦ) 1 287.50 кг нето, код по ТАРИК 6304930090 в размер 8 323.30 лева, представляваща 4.81 лева/брой; за стока № 9 „ръкавици за работа – 3 600 ЧФ“, 195 кг нето, код по ТАРИК 6116108000 в размер 1 548 лева, представляваща 0.43 лева/чифт; за стока № 14 „шатри – 312 бр/КТ“ 5 324.80 кг нето“, код по ТАРИК 6306290000 в размер 22 620 лева, представляваща 72.50 лева/брой. Извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнителни задължения за мито в размер 2 006.93 лева и ДДС в размер 3 784.19 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането.
По констатациите на митническия орган стоките, които „Рубо груп“ ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Китай и държава на износа Китай с условие на доставката FOB Нингбо. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 1.75 лв/кг, 4.17 лв/кг и 2.35 лв/кг №№ 3, 9 и 14 е съпоставена със справедливата цена на ЕС по 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата „Тезей“/ в размери съответно 12.93 лв/кг, 15.71 лв/кг и 8.47 лв/кг нето тегло за стоки със същия код по КН. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, 1 МКС за определяне на МС и изборът ѝ да определи за стока № 9 стойността по реда на чл. 74, 2, б. „б“ МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN 18BG001007Н0046195 от 11.09.2018 г., които са най-ниските, от приетите за други вносители без да са необичайно ниски. По съпоставената МД са допуснати за свободно обращение трикотажни работни ръкавици, покрити с пластмаси, 1500 дузини с осреднена митническа стойност 0.43 лв./чифт. С отсъствието на данни за прилагането на методите по чл. 70, 2 от МКС за стоки №№ 3 и 14 от МД е обосновано определянето на стойността по реда на чл. 74, 3 МКС без да се сочат информационни източници за избраните от администрацията стойности в размери съответно 4.81 лв./бр. и 72.50 лв./бр.
Сочените правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66в; чл. 74, 2, б. „б“ и 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140, чл. 141 и чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, 1, чл. 85, 1; чл. 101, 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК.
С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.
Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност и е отнесъл към процесуалните тежести на ответника несъмненото доказване на основанията за съмнение.
Първостепенният съд е формирал правни изводи, че актът е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност и при спазване на административнопроизводствените правила.
Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с противоречието му с материалния закон. Формиран е извод за неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, 2, б. „б“ от МК по данни от декларация на трето лице за стока № 9 по МД, както и за невъзможността за другите стоки с поставено под съмнение митническа стойност да се приложат методите по чл. 74, 2 от МК. Митническият орган не бил обсъдил представените от титуляра на режима доказателства за установяване на действителността на договорената стойност, а те установявали съответствието на декларираната с подлежащата на плащане цена. Не било ясно основанието за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Не бил извършен анализ по чл. 141 от Регламента за изпълнение за стока № 9, тъй като по съпоставените митнически декларации не били посочени вносителите и условията на доставките. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на стока № 9 със съпоставените стоки.
Решение е правилно.
Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС.
Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки без да е оспорил автентичността на представените от вносителя документи. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей – въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на „справедливи цени“ по 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/.
Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност.
Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване стоки с № 9 по МД. При действието на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/, а и различното описание на внесените от ответника по касация и съпоставените по другата МД, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на „сходни“ стоки по други декларации, които са приети.
Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоки №№ 3 и 14 от МД „въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
в) настоящата глава.“, то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, 2, б. „ж“ от Регламента за изпълнение, тъй като стойностите са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените.
Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение.
Неоснователно е оплакването срещу решението в частта му за разноските. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са под минималните размери по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/090.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касация не се дължат разноски за касационната съдебна инстанция, тъй като не е доказано такива да са сторени.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА № 1599/23.07.2021 г., постановено по адм. д. № 3080/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА